Category Archives: блогове

В блога, извън Блогосферата и пак в нея

Искам да ви напомня, че напоследък пиша в един от новите си блогове, Фермата. Смятам да го предложа на Блогосферата, но още не е навършил нужните месеци. В същото време тези, които се интересуват от устойчиво развитие, екология, земеделие, полезни храни и пр. може да пропуснат важни текстове и после да трябва да четат по много наведнъж. Ето защо от време на време ще напомням за Фермата на други места.

Както вече съм казвала, Фермата ще бъде интересна не само на хора със сериозни намерения да си направят ферма, а и на тези, които не смятат, даже повече на тях. Аз съм от онези почти изцяло теоретични фермери, които напомнят за литературните алхимици – сигурно сте чували, че имало два вида алхимици – едни правели практически експерименти, а другите пишели трактати и възприемали търсенето на философския камък по философски – като метафора за стремежа към душевно съвършенство. Та и моята Ферма е в известна степен метафора, макар че пиша за съвсем материални неща и скоро ще споделя собствен градинарски опит :)

Дотук съм публикувала 10 постинга и една статична страница в следните рубрики: активизъм, алелопатия, истории, книги, намерения, пари, пермакултура, страдания, философия.

Заповядайте във Фермата.

Вашият коментар

Advertisements

Блогът на Павлина

Наскоро прочетох за него, но нямах време да го разгледам; днес, обаче, се появи в Блогосферата и реших, че е крайно време.

Блогът на Павлина може да се чете с утилитарна цел, но едва ли това е най-добрата причина да бъде четен. Ако сте от онези, които вярват в Едиствения Правилен Отговор, по-добре се обърнете към филолог-пурист, какъвто Павлина не е. Можете да бъдете сигурни, че не е, защото иначе не бих си направила труда да пиша за нея, въпреки че според клишето, би могло да се очаква от мен, понеже не само че съм филолог по образование, но и учител по език на практика.

Истината за мен, обаче, е че не съм правописен виртуоз и че не се интересувам от Единственият Правилен начин на писане. По-скоро съм доста либерална по отношение на писането и смятам, че най-важното е текстовете да са лишени от двусмислици (освен ако двусмислиците не са търсени – нали съм любител на парадоксите като път към истината), но пък да са пълни с ескпресивност; искам да покажа на един покоен философ, че езикът може да бъде доста адекватно средство за общуване, а на учениците си, че писмените текстове могат да бъдат не по-малко адекватно средство за общуване от разговорите на живо и че днес човек трябва да умее да пише и чете. Ей затова си позволявам да нарушавам правилата които познавам и да не дълбая в тези, които ми изглеждат маловажни.

Ако сте редовен читатели и любители на правилното писане, вероятно сте забелязали, че имам доста либерално и непоследователно отношение към запетайките (ако не сте, погледнете предното изречение). Това е защото харесвам повече логиката на американската пунктуация, която ми се налага да набивам в главите на децата, които се готвят за SAT, но пък не искам да изглеждам съвсем невежа по отношение на българските правила – за да не изгубя някои от грамотните си читатели-пуристи :) Понякога напрежението между езиковия ми усет и суетата ме разкъсва :D

Каква е причината да чета блога на Павлина от днес нататък? За успокоение – ще се чувствам по-добре, когато знам, че съществува професионален коректор, който не се придържа към буквата на правилата, а към духа на езика.

Вашият коментар

на ти с Граф?!?

Както всички знаят, трудно ми е да говоря на “Вие” онлайн, особено с хора, които коментират в блога ми – някак ми изглеждат твърде близки … освен ако не ми изглеждат прекалено докачливи, разбира се )

Днес, обаче, откривам Графа, който пък не може да говори на “ти” D Предположението ми следното: Графът е от Онези Джентълмени. Но станалото станало. Успокоявам се с факта, че от няколко години сме на ти с Мистър Стоев ) Прибавям факта, че не съм в първа младост, както и това, че винаги съм мечтаела да се пенсионирам.

Представям новия пенсионерски блог. Съжалявам, Графе, но първият е тук. Надявам се тази нетърсена и неочаквана публичност да не те притеснява. Поздрави на внука, който те направи част от нашето братство )

Колко жалко, че баща ми, който пише прекрасно, няма блог.

Longanlon гостува на костенурката

 

Както знаеш, умните хора, тия, на които им пука, не са безучастни към света около тях. Те се стараят да живеят както им харесва, но част от това е и да се стремят да дадат своя принос към подобряването на тоя свят.

Ти го правиш – грижите ти за циганското семейство са достойни за възхищение и наистина помагат, поне както го описваш – от една страна на самото семейство, от друга – на хората да видят и разберат подобни дела, а и да приемат циганите не като някакви безстопанствени животни, а като хора. Аз също се старая да го правя, макар моят принос за сега да се ограничава главно в изразяването на либерализъм в блога ми ) и стремежа да убедя хората да мислят, преди да приказват.

Така правят умните хора – избират своите битки. Затова от техните усилия има полза – едно, че помогат и второ, настройват повече хора на същата вълна, за да помагат и те. Именно затова човекът, който описваш ми прилича на бунтовник без кауза – хвърля се във всяка битка, помага на всичко, което и се стори разчувстващо. Само че така не може да се помогне реално почти на никого – усилията са разпилени и неорганизирани. Този вид “помощ” всъщност е някакъв изроден вид егоцентризъм – понеже собственият живот и вътрешен мир на този човек са неорганизирани, разпилени и вървят на зле, вместо да се захване да ги оправи, той хвърля същата енергия към някакви външни усилия – не за да помогне на някого, а за да поддържа илюзията, че има за какво да живее.

В подкрепа на това ми мнение е и агресивността на този човек – той просто настройва много от останалите срещу себе си по този начин, не се опитва да прави мир, а война с тях, подобно на ислямски фундаменталист капсулира вярата си и отвръща с агресия, а не с опит за разбирателство на всеки, който му се стори, че е срещу него. Така не помага на каузата, за която уж се бори, а само на егото си. Такива хора разбира се има много по света – фанатизирани еколози, които взривяват кораби, антиглобалисти, които палят коли, противници на абортите, които пребиват лекари, радетелите на морала, които застреляха и осакатиха Лари Флинт даже.

Общото между тия хора са две неща – това, че не се замислят за идеите си, а просто имат сляпа вяра в правотата и благородството им, както и че не се опитват да разберат позицията на другия, а искат да я подпалят и стъпчат.

Пътят към ада е постлан с най-добри намерения и аз смея да споделя, че исторически погледнато той е прокарван многократно точно от хора, които са смятали, че творят добро с действията си.

надявам се, че не съм те отегчил )

* Блогът на Longanlon e тук

Кой се кефи на Петър Стойков (Longanlon)

 

 

Той е член на дружеството за защита на птиците, който стреля по кацналия на кухненския му прозорец гълъб, за да изпробва новата си пушка.

Когато пиша за икономика, оставя коментари, че нищо не разбирам и по-добре да не пиша. И никога не се аргументира.

Когато попадне на текстове за изоставени деца с увреждания, коментира, че се погнусява от гледката и се възприема тези деца като човешки същества.

Когато се представя в блога си, държи да покаже, че поддържа добре тялото си и не е някой мършав или затлъстял лузър. В този дух, преценката му за хората се повлиява в голяма степен от външния им вид. Той държи да знаеш, че ако си жена и не отговаряш не естетическите му критерии (ескплицитно заявени в блога му), не се интересува от теб. От текстовете съди за външния вид на авторите им, което, както вече казах, впоследствие оцветява възприятията му за тях.

Предполагам, че повечето ми приятели и фенове вече го презират искрено и лично. Тогава … кой се кефи на Петър / Longanlon? Аз.

Ако не му бях харесала на снимката, която виждаш във Фейсбук профила ми, едва ли щеше да му хрумне да общува лично и непублично с мен. Ако не искаше да види повече снимки, едва ли щеше да си направи акаунт във Фейсбук.

Но истината е, че си пишем и бихме се радвали да се видим. Но тъй като Козлодуй и Хасково са твърде далеч, зимата започна, а работата е много, едва ли ще е скоро. Но решихме да излезем със съвместно творение:текстът от него, а блог-пространството от мен. В следващия постинг ще прочетеш едно от писмата му до мен. Очаквай гост-блогъра Петър Стойков (Longanlon).

Ако смяташ нежните ми чувства към Петър за проява на лош вкус, ще ти напомня, че живеем в свободна страна, където всеки има право на лош вкус.

* ПОПРАВКА: Петър не е от /в Козлодуй и смята, че публикувано извън контекста писмото му не е много интересно.

нов проект!стар проект!

Започнах да превеждам една книжка, с което поставям началото на читателски клуб. Заповядай в новорегистрирания блог.

Спомняш ли си блога за успеха, проект от лятото? Не че напоследък сме активни в публикуването, но пък читателите са активни 🙂 Така че ти припомням за съществуването му.