Category Archives: виртуална култура

Питанки относно ФБ и друг онлайн активизъм

Харесвам опцията Фейсбук групите да могат да изпращат лични съобщения едновременно до всички членове. Лошото е, че няма как да се направят настройки такива съобщения да отиват само до онези, които биха искали да ги получават.

Оказа се, че когато броят на членовете надхвърли 5 хиляди, изпращането на такива масови съобщения става невъзможно. Всъщност, невъзможно е и да пратиш копи-пейстнати съобщения до повече от 20 души един след друг, понеже ФБ започва да подозира, че не ти е чиста работата и да те предупреждава, че може да ти блокира профила и подобни.

Невъзможно е и да изпращаш масови съобщения до списъци със свои приятели ако списъците надхвърлят някакво двуцифрено число, да речем 30 или нещо такова.

Може би във всичко това има смисъл, понеже колкото и да са големи ФБ групите, активните им членове са малък брой. Можем да сметнем, че активните биха си правили труда да следят ставащото в групите – движенията в дискусиите, по стената. Но не е задължително да е така. Има хора, които нямат достатъчно време да го правят и биха били благодарни някой да отсява ненужната информация вместо тях и да им изпраща обобщение на полезната.

Можем да решим, че повечето членове в групите така или иначе скоро след регистрацията се превръщат в пасивен баласт, но как да разберем кои са тези и кои са онези, които биха помогнали за каузите, но нямат време да четат всичко? (напълно ги разбирам – по стените има купища излишни възгласи и глупави коментари) Преди време трябваше да пиша мотивационно писмо, за да ме приемат в една Гугъл група. Скоро след това спрях да получавам информация от нея и открих, че са ме изключили – предположих, че е защото нямах време да участвам активно в дискусиите и пр. Истината е, че в този период нямах и време да чета, но си оставам вярна на въпросната кауза и ще продължа да си работя за нея както мога, колкото мога, и с каквато честота и скорост мога, но няма как да координирам усилията си с активистите от групата. (напълно ги разбирам – не искат пасивен баласт)

Хубаво е различни видове комуникация да могат да се управляват от една платформа, а от тази платформа да може да се достига до голям брой потенциални съмишленици, но не живеем в толкова прекрасен свят. Чрез Фейсбук можем да стигнем до хиляди непознати хора, но после не можем да им напомняме за себе си. Чрез собствен сайт и поща, можем да подаваме информация до много хора, но не можем да ги съберем толкова лесно и бързо, както можем чрез Фейсбук. Ето защо смятам, че засега най-добрият начин за водене на кампании е чрез използването на комбинация от различни инструменти, а това пък е деликатна работа, тъй като не бихме искали да досаждаме на някои хора с многократно споделена информация.

Вашият коментар

Advertisements

По-добре го напишете

Tags:

Попадна ми рекламна брошура за здравни застраховки в ING. Когато потърсих информация в сайта им, се оказа, че няма; единственият достъп до повече информация е възможен чрез свързване със застрахователен агент.

Наскоро ми се обадиха по телефона от UniCredit, за да ме информират за взъможността за здравна застраховка. Хубаво е, че имах хартия и молив, та успях да си водя записки. Казаха ми, че тази застраховка се сключва по телефона и ме попитаха дали не искам да го направя още сега. Не исках. За допълнителна информаци отново ми дадоха телефон. В сайта – нищо.

Склонна съм да сключа здравна застраховка, но не бих го направила ако не разполагам с цялата интересуваща ме информация в писмен вид. Бих искала да разполагам с време и спокойствие да прегледам и обмисля всичко. Устни отговори бих приела единствено на въпросите къде да открия писмена информация. Предпочитам да подписвам договори , които мога да сваля от сайта на съответните институции или пък да получа по мейла, вместо да се налага да чета и обмислям дребния шрифт в присъствието на застрахователен агент.

Всичко написано дотук се отнася за всички видове сделки и не само. Не мисля, че съм прекалено мнителна и недоверчива. Първо, кой може да ми гарантира, че един човешки ум може безупречно да съхранява каквато и да е информация. Второ, когато информацията се предоставя устно, възприемането й зависи и от емоционални внушения, които имат повече общо с личността на информиращия, отколкото със същността на информацията. Нима никога не сте се чувствали притиснати, например, да платите или да вземете каквото и да е решение тъкмо защото ви е било неудобно да откажете в разговор на живо или по телефона?

Устният формат на информация за здравно застраховане ми напомня на емоционално изнудване. Не съм разглеждала всички останали възможности и се надявам да има и такива, които предлагат пълна писмена информация. Все още недоумявам как е възможно известни международни институции да работят по този начин.

Вашият коментар

Борбата на каузите

Благодарение на блоговете, Фейсбук, Туитър и пр., все повече българи стават част от онлайн мрежи, благодарение на което получават все повече информация за различни каузи, които се нуждаят от подкрепа. Предполагам, че за различните хора количеството на тази информация варира не само в зависимост от броя на хората в мрежите им, но и от какво се интересуват хората в тези мрежи. Аз, например, се чувствам като в описания в класическите учебници по маркетинг и реклама човек, за чието внимание се борят хиляди послания; разликата е единствено в това, че при мен вместо комерсиалните, преобладават посланията с идеална цел. Освен това, аз не само получавам и разпространявам такива послания, но и генерирам нови, в добавка към вече циркулиращите.

Това, което забелязвам напоследък е, че не само на мен, но и на много други хора им е все по-трудно да решат какво да правят с получените апели за подкрепа на каузи. За да вземат по-лесно решения и за да се чувстват добре с тях, те си изработват някакви стратегии. Една от тях е демонстрирането, че една кауза е по-маловажна от друга. Не, не искам да обсъждам случая, в който хората обясняват защо е много лошо да се подкрепи определена кауза, до какви негативни последици може да доведе подкрепянето й и пр. Става въпрос за случаите, в които хората са наясно, че каузата е израз на добронамереност и загриженост. Интересен ми е не случаят, в който хората подкрепят целта, но не и средствата, а случаят, в който става въпрос за приоритети.

Едни смятат, че е по-достойно да се помага на хора вместо на животни, а други смятат, че е по-достойно да се помага на едни хора вместо на други. Така се раждат интересни битки на каузите: онкоболните деца срещу ранените кучета, неправомерно арестуваните срещу околната среда, нашите деца срещу хаитянските и т.н. Разбира се, някои стигат и по-далече: да доказват, че животните нямат права, че циганите не заслужават помощ и пр.

Признавам, че и аз противопоставям каузи, за да избера онези, на които да предоставя оскъдния си ресурс – не подкрепям строежа на храмове и паметници, например. Игнорирам кампаниите, които помагат на известни личности в полза на неизвестни. В първия случай – защото смятам, че животът е по-ценен от създаването на символи, а във втория – защото се надявам, че известната личност ще бъде подкрепена от повече хора отколкото неизвестната. Но някак ми е невъзможно да противопоставя живот срещу живот. Как да реша дали да спася живота на едно непознато дете тук или в Хаити? Бих могла да реша да подкрепя българското дете, понеже каузата на хаитянското е популярна в цял свят и е доста вероятно да бъде подкрепена от повече хора, но не бих могла да кажа, че ще подкрепя „нашето“, а не „чуждото“. Ако става въпрос за деца, които не познавам лично, и двете са ми еднакво близки и чужди, независимо от расата и националността. Не бих си позволила, обаче, да критикувам хората заради това, че са избрали кауза, различна от моята.

Предполагам, че част от хората правят това, за да се справят със собствената си фрустрация, с чувството си на безсилие да помогнат адекватно на всички нуждаещи се. Ето как се опитвам да се справя аз: признавам си, че не мога да огрея навсякъде, че не съм компетентна във всички области, че си струва да работя за кауза, в която бих допринесла повече или по по-значим и не толкова често срещан начин, и, както вече казах, избирам не толкова популярните каузи и ако не мога да се справя сама, опитвам се да ги направя популярни. За последното ми изглежда по-ефективно да се фокусирам върху същината на моите каузи, отколкото върху несъществеността на конкурентните.

Признавам и това, че напълно игнорирам някои достойни каузи без да разпространявам информация за тях. Правя го като защитна реакция – за да не се ангажирам и с тях. Предполагам, че би било добре да постъпвам като Весито, която ги предава нататък, тъй като тя самата може да не е в състояние да помогне, но може да се намерят хора, които могат. Важно е да не се чувствам гузна от факта, че аз самата не помагам, а приканвам хората да помагат. В такива случаи май е добра идея да ги препращам към хора, за които има по-голяма вероятност да проявят истински интерес и да предоставят истинска помощ, вместо да генерирам още и още нежелан трафик на всички в мрежите си.

Вашият коментар

За онлайн групите, петициите, бюрокрацията и медиите

Вчера говорихме за Фейсбук групи, петиции и подобни, и един ученик ме попита дали наистина смятам, че от всички тези неща няма смисъл. Отговорих му, че може и да има, а може и да няма, в зависимост от начина на употреба. Ако много хора кликнат върху един линк, за да изразят възмущението, подкрепа и пр., но не направят нищо друго, дори и това да се поинтересуват по-късно какво се случва с групата и каузата, няма смисъл. Ако, обаче, групата / петицията е един от няколко, а не единствен инструмент, ако (критична част от) хората продължават да са ангажирани доста по-дълго време след кликването върху линка, тогава може да се постигнат доста неща. Така че не вярвам в простото кликване, с което спасяваме живот, но вярвам в упоритостта, търпението и потенциала на обединяването на усилия.

В последните няколко месеца у нас се случиха доста неща, които си струваха всичко, изброено по-горе – законите за подслушването и ГМО, спирането на лекарствата за онкоболните, но пък в същото време огласяването на подкрепа за съмнителни лекове. Това са само нещата, за които се заинтересувах аз, а вие бихте могли да добавите още. Интересът ми към тези проблеми не доведе до решаването им, но пък ми донесе доста умора и а-ха да си намеря оправдание да се откажа от всички тях наведнъж и да се отдам на нещата, за които се чувствам създадена и които не бих изоставила и за ден ако простотиите не никнеха като гъби напоследък. Проблемът е, обаче, че не спирам да мисля простотиите и като си легна, а като заспя ги сънувам.

Снощи сънят ми беше прекъсван от натрапливата идея, която нарекох „Шерлок Холмс“ и която се изливаше в изречения, сякаш създадени за блогване. Сега, в средата на деня, от тези изречения не остана и следа, но пък необходимостта да запиша някои прозрения остава.

Сблъсъкът с бюрокрацията

Винаги съм се опитвала и в повечето случаи съм успявала да избегна този сблъсък. Едната ми тактика е да не искам нищо от властта, дори и ако по закон ми се полага, или, както казваше покойният Лама Тубтен Йеше – „Не искаш нищо от другия, нямаш проблем с него.“ Понякога, обаче, става така, че другият иска нещо от теб, а ти поискваш да те остави на мира. Оттам и втората тактика – делегираш удовлетворяването на исканията на някой друг – счетоводител, адвокат и пр. и плащаш на кесаря и на експертите. Уточнявам, обаче, че става въпрос за моето лично житие-битие, в което, за щастие, не е имало поводи за сериозни сблъсъци с бюрокрацията.

Напоследък, обаче, в извънличното си битие, във връзка с изброените горе простотии, поводи за сблъсъци с бюрокрацията колкото щеш. От борбата за спасяване на онкоболните деца, в която не участвам пряко, стана ясно, че съществуват множество документи, както и множество институции, които по някакъв начин са свързани с проблема. Резултатът е сложност, непрозрачност, прехвърляне на отговорност. Изясняването на ситуацията не е по силите на един човек, особено ако не разполага с юридически и други специализирани познания. Струва ми се, че в такива случаи най-доброто решение е да се сформира екип – доброволен, нает или комбиниран, но екип – за да се разпредели работата и да се свърши по-бързо и качествено.

Силата на групите в тази връзка? Ами сред хилядите хора може да се намерят такива, които да се заемат доброволно и сериозно с преплаване на бюрократичното блато (и не само, но да не бързаме), или, както казах вече, със солидната подготовка за сблъсък с бюрокрацията, но въоръжен с нейните камъни не само от нейна страна. Пример за добра практика е Правната клиника за бежанци и имигранти. А хилядите хора, могат да участват с минимални суми, за да съберат някакъв фонд, от който да се плаща на експерти, когато е необходимо.

Медиите

Изглежда, че официалните медии не се интересуват от теми, които изискват сериозни журналистически разследвания, особено такива, които имат потенциала да стигнат до неудобни за овластени хора истини. Тъжното е, че дори и да не става въпрос за такива неудобни истини, като че повечето журналисти ги мързи или пък сериозното разследване е нещо, което просто не се прави, по принцип.

Ясно е, че и в двата случая не може да се разчита на журналистическо разследване. Остава единствено онова, което си направиш сам. Примери? Валя Ахчиева не си даде много труд, за да разследва проблема с лекарствата за онкоболните деца, а Нова Телевизия положиха нулеви усилия да изяснят поне дали онова чудодейно нанодиамантено лекарство наистина е вече разрешено за употреба в Русия, дали наистина са направени нужните изследвания с хора, дали не се заформя поредната пирамида, която не само да ужили финансово поне няколко хиляди болни от рак, но и да влоши състоянието им, ако не и да ги убие. Моите опити да изясня ситуацията ми подсказват, че второто разследване е доста елементарно в сравнение с първото и дори не изисква експертен труд, така че не би било кой знае какъв проблем за която и да е медиа.

Какво да се прави? Самостоятелни разследвания, което да се предлагат готови на нашите медии. Ако не искат да ги проверяват и огласяват, има и чуждестранни медии. Нали си спомняте, че BBC направи филма за Могилино?

Останалите мисли ще оставя да отлежат. Благодаря за вниманието.

Вашият коментар

Поредната измама? За лечението на рака със Ставринол / Stavrinol

Вчера съобщих в блога за лекарството Ставринол, за което става въпрос в интервюто на Нова Телевизия със Ставри Ставрев.  Това съобщение привлече доста посетители. Агрегатор на новини за Бойко Борисов и Герб веднага е линкнал към мен http://www.boiko-borisov.com/  :D

Някои са болни, които веднага поискаха да станат доброволци; някои са се свързали с Професор Ставрев за да се осведомят как могат да си набавят лекарството от Русия. Никой от тези посетители не изрази съмнения относно качеството на лекарствата или мотивите на професора.

От другата страна са тези, които смятат, че това е поредната измама – съвсем откровена и целяща да извлече печалба от отчаянието на болните или пък просто резултат от невежеството на „феодалните старци“ от БАН. Те също не се аргументираха по-сериозно отколкото представителите на предната група.

Не мисля, че трябва да заемаме крайна позиция. От една страна набързо да отричаме нещо, за което не сме намерили достатъчно информация, която не сме я осмислили – не само с помощта на собственото си критично мислене, но и с помощта на хора, които може би знаят повече от нас и т.н. От друга страна, не ми се струва разумно да вярваме на всяко рекламирано по телевизията или в Интернет чудо, макар че точно такива чудеса биха могли да помогнат на някои хора благодарение на плацебо-ефекта.

Ако искаме да се доближим до истината за Ставринол и хората, обвързани със създаването му и пласирането му, трябва да потърсим информация за самия Ставринол – не само това, което казват за него в сайта, посветен на лекарството, но и за това как е изпитан в Русия, да потърсим отзиви от хора, които са употребили лекарството. Би било хубаво и да знаем, които са хората, които стоят зад създаването и разпространението му.

Аз тръгнах по следите на нанодиамантите и как те са свързани с името на Ставрев. Открих публикации на Ставрев и колегите му в разни научни списания, за които neuromantic каза, че не е чувал. Внимавах много сайтовете да не завършват на .ru ;)

После поразрових за Ставринола и никак не пренебрегнах сайтовете, завършващи на .ru, понеже оттам се очакват отзиви на болни, а също и публикации в руски медии, на които може и да може да решим да се доверим :) Оттам научавам, че изпитанията са започнали през 2009 (това изглежда да го казват самите производители), че хората не намират достатъчно информация.

Хайде сега, вместо да се правим на велики, да се поразровим из информация, която би била полезна и да изложим ясни аргументи. Би било хубаво тези, които ги излагат да уточняват източниците си, доколко те самите имат научната основа да правят изводи и пр. Не казвам, че останалите трябва да останат извън дискусията, разбира се, но нека се опитаме да бъдем разумни и полезни.

Би било хубаво някой, който  може да застане с истинското си име или поне вече утвърдена Интернет идентичност ;) да внесе повече яснота по въпроса. Друг е въпросът как да се установи идентичността на коментиращия, но все пак с някои се познаваме и си пишем по мейла, така че очаквам писма там и обещавам да ги публикувам. Разбира се, може да има и анонимни, и фалшификатори, но нека всеки се опита да се обоснове, пък всеки от нас да си прави заключения :)

Би било хубаво да си спестим емоциите и квалификациите, да сме по-скоро полезни, отколкото забавни, ама вие си знаете :)

Вашият коментар

СК се уплаши :P

Днес пропуснах да препечатам текста си тук, но СК явно е предчувствала какво ще пише в  другия ми блог и се е стреснала 😀 . Ето новината на деня от Фейсбук новините на Радан Кънев:

Новината от понеделник: http://dsb.bg/?page=press&sub=news&id=731 Днес на редовна пресконференция на Националното ръководство на ДСБ заместник председателят на партията Иван Иванов съобщи, че тъмносините са категорично против следенето чрез директен достъп до интерфейс. …

Така трябва! Не стига, че имат малко избиратели, ами оставаше да разочароват и тях 😛

Но, както отбелязаха някои, да видим как ще гласуват 😉

Докато се караме кой да води дружината

Вече стана ясно, че почти всяка политическа партия може да заема ту тази, ту онази позиция, в зависимост дали е на власт или в опозиция. Но това е друга тема.

В момента темата е, че отново се опитват да узаконят достъпа на ченгетата (а чрез тях на всеки, който им е близък или може да си плати) до разговорите ни по мобилни телефони и движенията ни в Интернет.

Хубавото е, че има активни граждани, които се опитват да осведомяват и организират колкото се може повече граждани, за да се противопоставят на тези опити. Вече съм член на две Фейсбук  групи на хора, които не искат да ги посдлушват. Първата и втората.

Лошото е, че групите май няма да обединят усилията си, макар че имат общи членове. Създателят на едната група смята, че създателят на другата група има непоследователно отношение по темата и е партийно обвързан. Вчера писах за това в блога си и споделих личните си притеснения. Обвиненият в непоследователност и партийна пристрастност Вени Марковски остави в блога ми дълги коментари, придружени с линкове, за да покаже, че винаги е бил против подслушването, освен това се включи и като член на втората група.  Комитата (Константин Павлов) все още не е отговорил на предизвикателството – вероятно все още не е включил компютъра си.

От линковете към стари публикации в блога на Вени Марковски, става ясно, че позицията му по въпроса винаги е била против подслушването. Ето негови текстове от 14 февруари, 2008 и 9 април, 2009. Това, че подкрепя БСП е негово лично право на политическо пристрастие, което се полага не само на Комитата, който се заявява като безпартиен, но пристрастен :) А моята грешка е, че се доверих на Комитата и не поразрових за повече информация за Вени – предполагам заради собствените си пристрастия. Можех поне да му пиша и да го попитам, а той щеше да ми изпрати връзките, които публикува в моя блог, за да се защити. Вземам си поука. Вече не върви да трия предишния си текст, но като добросъвестна медиа, пиша това за да поправя грешката и поднасям своите извинения към Вени Марковски.

Настоявам двете групи да координират усилията си.

Вашият коментар