Category Archives: здраве

Как мина раждането и изводи

Дойде време да споделя как мина раждането. Ще маркирам ключовите моменти; не разчитайте да помня в колко часа на колко минути съм имала контракции.

Бях решила да родя в АГО в Хасково без предварителни планове и уговорка с лекар.

Защо в Хасково, в мизерното АГО, а не в Пловдив, където в последните години раждат доста хасковлийки? На първо място защото е наблизо – мога да се придвижа сама с такси по всяко време, без да бързам. Относно битовите условия … аз самата никога не съм живяла в кой знае колко лъскави условия, а и съм ходила на ученически бригади, където къпането със студена вода е обичайно. Пък и става въпрос за 3 дни само. Преди години се изискваше да остана цели 5.  Родих там, както бях решила. За награда се оказа, че точно в този ден, отделението се е преместило на реновиран етаж – новобоядисан, с нова дограма, бойлери във всяка баня и пр.

Защо без уговорка с лекар? Защото не бих могла да съм сигурна, че който и да е лекар може да гарантира, че в момента, в който трябва да постъпя в болница ще е на линия в добра кондиция. Ако трябва да избирам на кого да се доверя – на сънено подпийнало светило в малките часове на нощта или на дежурния екип, бих предпочела второто. Освен това, бих се чувствала донякъде задължена да приема идеите на наетия лекар, докато бих се чувствала по-спокойна да отстоявам своите желания пред лекар, когото не съм избирала. Родих при дежурната лекарка – беше спокойна и мила.

Бях решила да родя колкото се може по-естествено, но ако се наложи, да се съглася с каквото предложи лекарят. В такива случаи човек не може да знае дали нещо наистина се налага или така е просто по-лесно за лекаря; предпочитам да се доверя, за да запазя спокойствие и добро настроение – колкото по-малко страх и негодувание, толкова по—добри хормони, а оттам и по-леко раждане :) За всеки слуачай си носех епикризата от предишна операция – ако се наложи секцио; лекарките казаха, че нормалното раждане е за предпочитане, че съм добре сложена и че изглеждам доста по-млада отколкото съм (39).

И все пак родих ли така, както ми се искаше? В общи линии – да. Направих каквото зависеше от мен; имах късмет с персонала в болницата.

Тапата ми падна на предната вечер. След като излязох от тоалетната, прочетох няколко статии по въпроса, понеже не си спомнях какво точно бях чела за тази тапа и не си спомнях да съм си имала работа с тапи предният път (17 години по-рано). Имах болки и контракции, но реших, че има време и си легнах да спя. Всъщност предният път ми текнаха водите на обед, но изчаках около 12 часа докато започнат болките. Бях решила и този път да не бързам.

Бях решила да не бързам, за да отида в достатъчно напреднал етап, та да не изкушавам лекарите да ми преливат заместители на произвежданите от мен хормони, с цел да засилят родовата дейност и да ускорят раждането. Не че предният път ми се случи такова нещо, но вече бях чела на много места, че много лекари напоследък го практикуват.

Към 3 следобед пристигнах в болницата с такси, сама, с раница на гръб. У дома баба Петя ми каза, че още не ми е време и вероятно ще родя след две седмици, а аз й казах, че лекарите ще преценят и ако съм подранила, ще се върна; ако не, ще й се обадя по телефона J В болницата ме питаха за какво идвам и откъде накъде ми е хрумнало, че раждам. Отговорих им, че така съм преценила, но все пак като ме прегледат, ще решат. Доколкото си спомням, разкритието беше 7 см  и ме приеха.

За мен клизмите и бръсненето са добри процедури, така че не ми се наложи да се съпротивлявам.

Бях сама в предродилна зала. Обадих се на някои приятели и роднини да стискат палци и да не се притесняват. Обадих се и на гинеколога, който наблюдаваше бременността – той ми каза да не се притеснявам, че до няколко часа ще родя.

След известно време, решиха да ми сложат система, за да ускорят нещата, но аз отказах. Всички от персонала се изредиха да ми предлагат това, но аз любезно отказвах. Накрая приех, 15 минути преди раждането, околко 4 часа след постъпването ми в болницата. Приех, защото лекарката ми каза, че родовата ми дейност става по-вяла. Може и да е излъгала, но аз предпочетох да й се доверя. Не се наложи да ми прелеят цялата банка; освен това системата по някое време спря и не пожела да тръгне повече. Съгласих се и с това да ми пукнат мехура. Съгласих се с тези неща, понеже аз може и да съм чела и да съм си представяла как трябва да стане, но все пак те имат доста повече опит.

Предполагам, че лекарката може да е предпочела да пришпори нещата, тъй като беше в края на работното си време и не искаше да ме предава на следващия дежурен. Караха ме да напъвам и нямах достатъчно  време да почувствам сама кога. Това може да е причина за леките разкъсвания, но може и да не е единствената. Във всеки случай, убедена съм , че напъването беше причината на следващия ден да имам доста спукани капилярчета – в очите и да други места.

Нямах достатъчно сила, а и ме болеше повече отколкото очаквах, така че се съгласих да ми помогнат с масаж на корема (не, никой не се хвърли върху корема ми; наистина беше масаж). Мисля, че лекарката помогна и на Пипи да излезе.

Не чакаха да се „роди” плацентата, а това ми беше все тая. Беше ми все тая дали ще ми сложат упойка при зашиването. Мисля, че не ми сложиха. Мина ок.

Бебето ми го показаха; когато беше повито ми дадоха и да го пипна J След  като полежах 2 часа в родилна зала, ме заведоха в стаята, където доведоха Пипи, за да бъде с мен. Детската сестра дойде да ми покаже как да кърмя и да ми даде насоки.

В тази болница предпочитат кърменето и не се опитват да ти пробутват адаптирани млека; дават шишенца с неподсладена вода за децата. Различните сестри и лекари, обаче, имат различни виждания и дават различни съвети.

Режимът е изморителен – с  всичките промивки, мерене на температура,  визитации и пр., заради които влизат с трясък. И все пак, някои екипи бяха тихи и сръчни    :)

Вкратце – не мина точно както исках, но и не беше кой знае колко по-различно от това което очаквах.  Но кой може да предксаже със сигурност какво ще се случи при едно раждане? Не беше най-естествното раждане, но … какво всъщност значи естествено раждане и колко от неговите фенове ако имаха възможност, биха родили по този начин само, без никак да се възползват от каквато и да е придобивка на цивилизацията?

Вашият коментар

Моята непопулярна позиция по принцип

Яна осинови сиротната кауза на децата с церебрална пареза, за която писах тези дни. Писа в блога си, основа Фейсбук група. Предполагам, че засега няма да се ангажирам с тази кауза, но ще си позволя да споделя непопулярната си принципна позиция по отношение на такива каузи. На първо място заради Яна – защото знам, че не би могла да изнесе кампанията на плещите си и защото тя самата не се притесни да го сподели. Надявам се този текст да помогне на тези, които ще заявят подкрепата си да се опитат да видят общата картина и да не изгубят истинската цел.

Ако аз бях майка на дете с церебрална пареза или каквото и да е друго състояние, което да изисква сериозни грижи, щях да се фокусирам първо върху целта, а след това върху средствата. Целта ми би била детето ми да оздравее / постигне максимално добро състояние. А средствата … ако се фокусирам върху средствата, може да изгубя целта.

Давам си сметка за това, че някои от възможните средства за постигането на тази цел може да са недостъпни за мен, но също така знам, че винаги има и достъпни, за които може да не знам. Ето защо непрекъснато бих търсила възможни начини: бих научила колкото се може повече за болестта и различните методи на лечение по света и у нас, бих адаптирала някои към своята ситуация, бих търсила алтернатива на недостъпните. Бих се фокусирала първо върху достъпното, вместо да губя време да тъгувам за недостъпното. Ако нямам възможност да водя детето си на процедури, ще се опитам да ги провеждам у дома, с подръчни средства.

Бих споделяла редовно опита си с други в моята ситуация
– чрез блог и всякакви други онлайн средства, както и чрез организиране на местна група за самопомощ.

Какво бих направила ако държавата направи така, че някои от достъпните средства за лечение станат недостъпни? Ако смятам, че държавата е в състояние да поддържа тези средства без това да е за сметка на други хора, бих настоявала да ги възстанови. Бих започнала сериозна кампания за подкрепа, но не бих разчитала само на това. Бих изяснила (с помощта на юрист) дали държавата нарушава законите и бих я притиснала юридически ако е така. Давам си сметка, обаче, че живея в България, и тези стъпки може да отнемат доста време и да не се увенчаят с успех. Ето защо бих търсила и алтернативни начини за справяне с проблема, включително благотворителност. Не се срамувам от това да поискам помощ.

Преди да поискам помощ, обаче, бих направила всичко възможно да си помогна сама и бих го показала на хората. Не бих искала никой да остане с впечатлението, че аз самата не правя всичко, на което съм способна, а искам помощ от други. Имам и добър пример: Ксения, която оглавява кампанията за освобождаване на съпруга си, Максим Савов.

Вашият коментар

Още една кауза, за която не ми остава време

Даниела Пенева 20 April at 22:59
Здравейте. Аз съм майка на дете с детска церебрална парализа . Единственото лечение за сина ми е рехабилитацията, която вече 6 г провеждаме в Детския санаториум в гр. Банкя. Благодарение на специалистите , работещи там сина ми ходи сам и с всеки изминал ден става все по-самостоятелен. Той не е единствения случай. Много деца прохождат и се подобряват след проведеното там лечение. За съжаление санатароиума повече няма да бъде място за лечение на деца .
Санаториума е единственото място в България за рехабилитация на деца със сърдечни проблеми . А децата с други проблеми са принудени да посещавата други санаториуми , в които рехабилитацията не е толкова качествена и не води да същите добри резултати.
Според Конвенцията на ООН и Закона за закрила на детето , децата ни имат право на най-добрата медицинска грижа. Това им право се нарушава със затварянето на детския санаториум.
Сдружение“ В помощ на нашите деца“ , Национален алианс “ Усмихни се с мен“ , Национална мрежа за хора с увреждания , родители , лекуващи децата си в санаториума в Банкя стартират петиция в подкрепа на санатароиума и на правото на децата ни на качествено лечение.
Обръщаме към Вас за подкрепа !
Помогнете на децата !
Lydia Staikova 21 April at 12:04
Привет, Даниела! Изпратете ми адреса на петицията, както и други публикации по темата, сайтове на сдруженията. На този адрес: lyd.students@gmail.com
Даниела Пенева 21 April at 12:28
Петицията още не е стартирала защото изчакма отговорите от сдруженията. Има само чернова на петицията. В момента търсим организации които да се присъединят към нашето сдружение.
Lydia Staikova 21 April at 12:55
За да разпространя информация се нуждая от конкретика. Защо санаториумът няма да лекува деца? Нямам време да правя собствено проучване, но ако ми пратите подробна информация и сте готови да отговаряте на въпросите ми, ще я разпространя. Вече знаете електронния ми адрес. Фейсбук не става за много дълги съобщения.
Даниела Пенева по мейла: 21 Април
Здравейте. Пращам ви петицията. Това не е окончателния вариант , защото не всички сдружения са отговорили , а и ако нещо не е правилно написано все още може да се коригира. Пращам ви и кратък разказ , написан от мен как се стигна дотук. http://network-hv.com/index.php?option=com_content&task=view&id=686&Itemid=274 – това е линк към една статия за Банкя, има интервю със спонсорката на санаториума. Може допълнително да внесе яснота.
Какво друго ви е необходимо ?С уважение : Даниела Пенева

Описание на ситуацията в прикачен файл:
Преди 8 г. санаториума в Банкя е основно ремонтиран от фондацията на Жени Кайзер. Оборудван е с топки , бягаща пътека , велоегрометър и всичко друго необходима за рехабилитация на деца. Тогава санаториума е бил към Педиатрията в София. Проблемите започват преди 4 г когато го затварят за първи път през зимата. Неотопляван и неизползван , санаториума постепенно започна да запада. Това положение продължи 3 г. Миналата година тогавашния министър на здравеопазването прехвърли санаториума към Специализираните болници за рехабилитация или накратко СБР – НК . Идеята беше сградата да се ремонтира основно , да се реши проблема с отоплението и минералната вода. Дотогава санаториума имаше действащ договор със здравната каса , но като премина под ново ръководство наложи се отново да сключат договор . Сключиха временен договор с идеята да подадат документи за постоянен. Само 2 месеца след прехвърлянето , месец октомври, санаториума бе затворен и персонала пуснат в неплатена отпуска до 01.06.2010 г. Всички родители очаквахме и планирахме лечението на децата си за месец юни. На 16.04.2010 г се обадих на директора на СБР – НК с въпрос кога ще отвори санаториума , за да запишем децата си на лечение. Отговориха ми , че е криза и санаториума повече няма да бъде място за лечение на деца . Не можели да поддържат 2 детски санаториума ( другият е в Момин проход) , защото от децата няма печалба , даже напротив – има загуба. Тъй като санаториума е останал затворен , някои хора от персонала са напуснали , не наемат други на тяхно място , не може да се сключи договор със здравната каса. Какво ще правят със сградата – не знам , не казаха , но със сигурност казаха , че няма повече да се рехабилитират там деца.Така специализираните санаториуми  за рехабилитация на деца остават  само 2 . А децата със сърдечни  проблеми остават без възможност  за рехабилитация , защото Банкя  беше единствената възможност  за тях.

Може би някой ще каже защо  не отидем на друго място ( синът ми е с детска парализа и може да бъде лекуван на друго място ) . Ходили сме и на други места , но рехабилитацията като в Банкя няма . Там наистина персонала има истинско отношение към децата , родителите и проблемите . Там работеха за да помагат и наистина помагаха и имаше резултати. Там спасиха сина ми от 2 операции . И не само него. Видяла съм много деца , които прохождат от рехабилитацията в Банкя.Родителите са обучавани как да работят с децата си вкъщи , защото рехабилитацията трябва да е ежедневна , а здравната каса отпуска само 10 дни.

Това са деца , човешки същества . Ние не сме ги изоставили  в домове , въпреки , че на много  от нас са ни го предлагали .Напротив борим се децата ни  да бъдат самостоятелни и да  стопим разликата със здравите деца.Искаме след години тези деца да не разчитат на социални помощи и на асистенти , а да могат да се справят сами .  Ние просто искаме качествена рехабилитация ! Искаме възможност да лекуваме децата си !

Сгарадата на санаториума е  дарение , като в договора за дарение е записано , че сградата трябва да се използва за лечение на деца.

Дано да съм успяла правилно  да преставя положението .

Лидия Стайкова по мейла: 5 май

Здравейте, тук си запазвам линка към петицията. Надявам се тези дни да имам възможност да се запозная с проблема.

Хубав ден!

Г-жо Стайкова , уважавам намеренията ви да защитите чужденците в България, но може би трябва да помислите , че и родните граждани на държавата ни нямат права или поне техните права не се спазват. Всеки ден като майка на дете с увреждане се сблъсквам с безхаберието и незаинтересоваността на отговорните институции. Никой не се интересува от децата ни . Само ние си знаем с цената на какво ги отглеждаме и възпитаваме. Условия за лечението им почти никъде няма. А децата ни растат и то по-бързо отколкото ние можем да направим нещо. Но странно защо пише се за децата в институциите , но никой не си задава въпроса как растат децата в семействата , как се справят родителите им. Повярвайте ми – никак не е лесно. Ние посвещаваме живота на децата си , забравяме за себе си и въпреки това пак не е достатъчно , защото имаме нужда от държава , която да помисли , че има хора , които искат да отгледат децата си и да направи нещо , за да ни помогне.
Lydia Staikova 27 May at 13:37
Даниела,Не съм забравила за вашата кауза, за децата с увреждания и за още много български граждани. Бих искала да отделя време и за това, но напоследък не успявам – бързам да приключа със служебни ангажименти и всеки момент предстои да родя. Моля ви, не противопоставяйте една кауза на друга. Всички заслужават уважение. Моля да прочетете това: http://lydblog.wordpress.com/2010/04/19/borbata-na-kauzite/

Ако аз сега не мога да отделя време за това, което е най-важно за Вас, защо Вие самата не направите блог, да опишете по-подробно случващото се и пр.? Можете да направите и Фейсбук група и т.н. Така ще привлечете повече хора.

Съберете повече информация, систематизирайте я, опитайте се да предположите какви въпроси биха могли да ви зададат хората, за да са наясно дали да подкрепят предложенията Ви и т.н.

Вашият коментар

От моята камбанария за сурогатното майчинство

Бях в гимназията, когато мои близки години наред се бяха опитвали да заченат дете. Един ден майка ми съобщи пред нашето семейство, че се чуди дали с баща ми да не заченат дете, тя да го износи и да го дадат на въпросните близки.

Десетина години по-късно в един български вестник прочетох обява – търсеше се жена на определена възраст, с тъмна коса и зелени очи, раждала – за да зачене и износи детет срещу заплащане. Отговарях на условията и се замислих дали да не го направя – сумата беше съвсем прилична за онова време и щеше да ми даде възможност да си купя скромно жилище.

Майка ми се отказа от идеята, тъй като баща ми я убеди, че най-вероятно след като роди детето, няма да й се иска да се раздели с него. Аз пък просто забравих за обявата, тъй като други неща отвлякоха вниманието ми.

Спомних си тези два момента снощи, след като прочетох текста на Василена против сурогатното майчинство. Нямах представа, че се обсъжда узаконяването му, че са го предложили от Атака, че в БГ Мама има дискусия и пр. Нямам сили, време и желание да проследя публикациите, нито пък да чета изследванията, на които се позовава Василена. Ще говоря субективно и, предполагам, политически некоректно.

Мисля, че вече стана ясно, че аз самата бих могла да износя и родя дете, което да отглеждат други хора – бих го направила като подарък, но бих го направила и срещу заплащане. Не бих се чувствала експлоатирана и омаловажавана и не бих настоявала за каквито и да е права върху детето. Когато поема ангажимент се старая да го спазвам и то според точните първоначални условия.

Преди години бях чула слух, че моя позната е родила дете срещу заплащане. Тогава се чудех как ли собственото й дете (май беше в началното училище тогава) е възприело това (ако е разбрало какво се случва) и да си призная, бях притеснена за детето, че и възмутена. Когато го обсъдих с партньора си, той каза, че на детето може да се обясни следното: че едно семейство не може да си роди дете и мама е решила да им помогне. Прецених обяснението като доста смислено.

С това искам да покажа, че хората са различни и е някак наивно да вярваме, че всички биха се чувствали точно като нас. Василена може и да не става за сурогатна майка, но аз ставам. Бих могла да се разделя дори и с дете, заченато със собствената ми яйцеклетка. Защо да нямам право да го направя  с цел да зарадвам хора, които биха се грижили добре за детето? И защо да не изкарвам пари със собственото си тяло? Та нима ако бях балерина или шивачка нямаше да правя именно това?

Познавам жени, които раждат деца извън България срещу заплащане. Не съм забелязала ни най-малко да са травмирани от това. Не казвам, че цитираните от Василена 35% от участниците в някакво изследване не са били травмирани и не са повтаряли травматичната ситуация, а само това, че има и други, за които случаят не е такъв – не знам какъв е процентът, но ако вярвам на цитираното от Василена, трябва да е … 65%

Удивлявам се на арогантността и лицемерието (вероятно съвсем несъзнателни) на онези, които отглеждат заченати и родени от тях деца, но в същото време обявяват за егоисти хората, които са физиологично възпрепятствани да направят същото и мечтаят за деца, носещи собствените им гени. Защо самите те не дадат личен пример? И толкова ли е осъдително да искаш детето ти да прилича, да речем, на партньора ти? И колко от онези, които се борят срещу евгеничните настроения на феновете на Атака са осиновили или биха осиновили циганче? И според тях колко бели българи ще искат сурогатната майка на децата им да е циганка?

Не мога да не кажа и нещо за травмата, която преживяват разделените биологично майка и дете. Познавам жени, които с ОБЛЕКЧЕНИЕ оставиха децата си в дом, защото бяха наясно, че не искат точно тези деца – не заради увреждания, а, да речем, заради зачеване от неправилния човек и пропускане времето за аборт, или пък заради други житейски планове и пр. Не съм сигурна, че същите щяха да бъдат добри родители на въпросните деца и се надявам децата да са били своевременно осиновени от хора, които ги искат. Щях да бъда още по-щастлива ако някой ги беше поискал и се беше договорил с майките още преди да родят.

Биологичната ми баба по майчина линия е починала при раждане, а биологичният ми дядо е загинал малко след това. Майка ми е отглеждана няколко години от свои роднини, след това от кандидат-осиновители, които решава че не харесва достатъчно, после за кратко пребивава в детски дом, докато накрая не получава предложение за осиновяване от своя начален учител и неговата съпруга. И така, във втори клас взема решението да приеме предложението, а ние със сестра ми се оказваме по-късно с чудесни баба и дядо. До ден днешен майка ми е благодарна на всички тези хора. Дали е била травмирана от загубата на родителите си и смяната на домове и хора, играещи ролята на родители? Вероятно, но травмите, както знаем се лекуват. Не казвам, че всички травми на всички хора от създаването на света до днес за били излекувани; просто искам да кажа, че единствените ненаранявани хора са Адам и Ева преди напускането на райската градина.

Та … аз нямам нужда свободата ми да бъде ограничавана, за да не бъда наранена – дори и ако това изглежда най-правилното нещо на хората, които знаят кое е най-правилното не само за себе си, но и за всички останали.

Очаквам да споделите как бихте се чувствали в която и да е от описаните ситуации, а ако някой ви каже, че не можете да знаете, понеже ви липсва личен опит, попитайте го дали той самият има такъв и на базата на него ли изказва мнението си.

Вашият коментар

Една добра причина да бъдем граждани

Нямам представа кой от властимащите лъже, кой е просто заблуден и кой казва истината за изчезналите лекарства за левкемия, но все повече се убеждавам, че у нас има нещо гнило не просто в начина, по който се спазват правилата, но и в самите правила и начина, по който се създават. Знам, че с този текст откривам топлата вода, но и предполагам, че има хора, които, подобно на мен, досега не са се замисляли за тези неща, така че се надявам да им дам повод за размисъл. Темата е обща и принципна, но започвам от частния случай.

Гражданите питат кога ще има лекарства, какво са направили управляващите, за да осигурят поне вноса им в страната, защо няма такъв, как се е стигнало до настоящата ситуация, в която се налага животоспасяващи лекарства, които са се употребявали съвсем легално в България, сега да се внасят нелегално от чужбина, понеже тук ту ги има, ту ги няма, и не е ясно има ли ги, няма ли ги, кога и откъде може да се появят в някой склад. Властимащите отговарят по различни начини на едни и същи въпроси, но не това е въпросът. Въпросът е, че лека-полека се обединяват около идеята, че в момента държавата не може да разреши проблема, че зависи от благоволението на фармацевтични производители и търговци, че прави всичко възможно, но нещата не могат да се решат светкавично.

Тъй като ми липсват юридически познания, не мога да преценя дали държавата лъже, а след няколко опита да се ориентирам в правилата, останах с неприятното чувство, че благодарение на тези правила, май е възможно държавата да се озове в такова положение. Това може да послужи за оправдание на бездействието настоящи чиновници и управляващи, които са поставени в ситуацията благодарение на предишни чиновници, управляващи и законодатели. Още по-притеснителното е, че в такива случаи, за да се разреши спешно важен проблем, на държавата може да й се наложи да наруши собствените си правила, особено ако е невъзможно светкавично да ги промени.

Хубаво е, че все пак се намират хора, на които им стиска да нарушават правилата и по този начин да решават важни проблеми – като онези, които внасят контрабадно лекарствата в България, за да спасяват животи, като онези, които събират пари, за да платят лекарствата на тези, които не могат да си ги платят сами. Всъщност май на повечето от живеещите в тази страна им се налага да нарушават правила за да оцеляват, колкото и да не им харесва идеята да го правят.

Ето защо е важно да се създават смислени правила, които да не саботират нито работата на държавата, нито благополучието на гражданите, а когато светът се променя,  да са достъпни механизми за своевременна промяна на вече остарелите и пречещи правила. За тази цел е важно да избираме законодатели (депутати), които разполагат и с добри намерения, и с мозъчен ресурс, и със знания. Важно е и да дадем достъп на колкото се може повече умни и добри хора да участват в създаването и променянето на правилата. Ето защо би било хубаво по един и същи законопроекти и всякакви наредбопроекти да работят повече хора – не само тези, които са избрани за официални законодатели, но и всякакви други групи и индивиди – граждански сдружения, непредставени парламентарно партии, еднолични мислители и пр. Би било хубаво техни представители да вземат участие в пленарни заседания – какво като нямат право на глас? И най-вече, би било хубаво не само управляващите да имат правото да внасят законопроекти.

Ако искаме по-добри правила, не можем да си позволим да оставим създаването и променянето им единствено в ръцете на управляващите. Нужно е да учим, да мислим, да обсъждаме, да спорим, да разпространяваме знания, да плащаме на експерти, да даваме безплатно собствената си експертиза. Това би било възможно ако не казваме „Нали затова им плащаме на онези горе? Откъде накъде трябва да им вършим работата?!?“ Демокрацията е скъпо и отборно занимание.

Вашият коментар

Какво се случва с лекарствата на болните от левкемия деца?

Подзаглавие: гражданско общество по нашенски

Ами нищо особено – активистите продължават по старому. Мен ме дариха с презрително мълчание, а другият (Борислав Дяков), който си позволи да постави под въпрос тактиката им и да даде съвети, лекар по професия, беше обвинен, че е агент на враговете, който се опитва да внесе смут в групата, безсърдечен грубиян и пр. Вени Марковски, за когото някои активистки смятат, че е важно непременно да включат в създаването на Фейсбук групи, които се борят за нещо с правителства, пък удобно забравя факта, че именно предишното правителство, с което той е доста близък (писала съм вече за близките му отношения със Станишев, който се явява негов кум) извади лекарствата от позитивния списък. Това не пречи Вени да трупа политически рейтинг на борец за права и свободи.

И аз като онзи наруган доктор, който има дързостта да коментира в групата да попитам: кое е по-важно – на децата да се осигури лечение или точно държавата да го осигури?

Да, този път съм зла и напълно подкрепям мнението на гореспоменатия доктор, че след като активистите на групата са ангажирали 25 хиляди души в онлайн група, от чието име се свързват с медии, държавни и европейски институции, фирми и НПО, трябва да си дадат сметка, че са поели някаква отговорност. Точно както Мама Меми попита дали бг чиновниците заслужават българските деца, аз питам дали българските деца заслужават такива защитници?

Не, не се съмнявам в добрите намерения на участниците в групата по принцип, но напомням, че добрите намерения не са единственото необходимо условие за успеха на която и да е кауза.

Сега очаквам презрително мълчание от страна на активистите и своевременни и многобройни  коментари от страна на Вени, който следи всичко ново, което се появи за него и Станишев в родния уеб.

Докато кучетата си лаят, а керванът си върви, една жена, без да вдига много шум събра пари за едно от децата и ги изпрати на родителите. Някои от вас ще се досетят коя е тя. Не, не съм аз. Ако и вие искате да помогнете с пари, можете да се свържете със завеждащите на отделенията за онкохематология в София, Варна и Пловдив и да направите дарение за болниците.

Вашият коментар

Бюрократично и безсърдечно за онкоболните деца

За месец и половина така и не можах да разбера каква е истината за лекарствата за левкемия – нито колко със сигурност струват (или поне как наистина варират цените им в различните страни (вкл. България), от които ги купуват за българските деца), нито кога са извадени от позитивния лекарствен списък ( според мен по време на предишното правителство) и пр. Родители, журналисти и активисти дават най-разнообразна или никаква информация, а ядро за координирани действия така и не се образува. Апелите ми да проучим внимателно закони и наредби и да наемем добър адвокат (над 20 хиляди души във Фейсбук групата биха могли да дарят по левче), а на журналистите да представим повечко готова информация (която просто да проверят ако желаят, понеже не се наемат сами да разследват, пък и тези, които биха се наели, имат нужда от помощ, нали?), не бяха приети и май оставих някои от активистите с впечатлението, че съм враг на кампанията за спасяване на болните деца, други, че търся евтина слава на техен гръб и пр.

Да, продължавам да смятам, че само с възмущение и спамване на бюрократи с писма (предимно електронни), в които липсват ясни въпроси и предложения не се постигат добри резултати. Не става и с несподеляне на информацията между малкото по-активни от средностатистическия възмутен и включил се в подписка гражданин. Изминалото време показа, че по лесния начин не става. Понякога става – когато гражданите имат късмет да попаднат на хора с власт, които биха искали да се възползват популистично, но не може винаги да се разчита на този късмет.

Държавата трябва да реши този проблем, тъй като продължава да е ангажирана с

НАРЕДБА № 34 ОТ 25 НОЕМВРИ 2005 Г. ЗА РЕДА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ  ОТ РЕПУБЛИКАНСКИЯ БЮДЖЕТ НА ЛЕЧЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ  ГРАЖДАНИ ЗА ЗАБОЛЯВАНИЯ, ИЗВЪН ОБХВАТА  НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ЗДРАВНО  ОСИГУРЯВАНЕ

В сила от 29.11.2005 г. Издадена от Министерството на здравеопазването
Обн. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.16 от 21 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 21 Март 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.89 от 14 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.90 от 17 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.96 от 7 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.24 от 31 Март 2009г., изм. ДВ. бр.7 от 26 Януари 2010г.

Раздел I.
Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се урежда редът  за заплащане на лечението на българските  граждани за заболявания, извън обхвата  на задължителното здравно осигуряване  със средства от републиканския бюджет.   (това означава, че парите за лечение на тези заболявания не идват от здравната каса, а от други фондове)

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2010 г., в сила от 26.01.2010 г.) (1) По реда на тази наредба се заплащат лекарствените продукти, предназначени за лечението на:

1. злокачествени  заболявания;

2. състояния  след трансплантация на тъкани  и органи;

3. инфекциозни  заболявания (СПИН, туберкулоза и  други);

4. редки  заболявания;

5. болни  с бъбречна недостатъчност на  диализно лечение;

6. психични  и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди, синдром на зависимост.

Да, по тази наредба държавата плаща само за лекарства, включени в позитивния списък, а в момента лекарствата за левкемия са изключени от него по неясни причини. След като държавата е поела ангажимента да осигурява лечение за тези групи заболявания, тя е длъжна да включва в позитивния списък лекарства, с които тези заболявания се лекуват.

Един добър адвокат може да го каже с нужните думи във формат, който да свърши работа. Един добър адвокат може да посочи кои биха могли да бъдат ищците – от предишното правителство, което е извадило лекарствата от списъка и от сегашното, което не изглежда да прави нищо, с което да поправи грешката. Един добър адвокат може да открие насъответствия в законодателството, а гражданите да направят кампания за елиминирането на тези несъответствия.

Но дали да потърсят помощ от професионалисти и скромно дарение от емоционално ангажираните граждани (над 20 хиляди!), могат да решат активистите на кампанията, сред които има и родители на потърпевши деца. Аз мога само да гледам отстрани и да досаждам с глупави въпроси и предложения.

Тъй като на мен никой не ми обръща внимание, опитайте вие:

Адресът на Фейсбук групата

Блогът на ръководителя на кампанията

Може пък да ги убедите да действат по друг начин; ако пък сте журналист или адвокат, бихте могли да им предложите и безвъзмездна помощ – ако наистина имате време и желание да помогнете, а не просто да си правите реклама, отбивайки номера. Не е нужно да сте известен колкото Миролюба Бенатова или Валя Ахчиева, които показаха как не бива да се прави.

Вашият коментар