Category Archives: медии

Митингът или побоят

Вчера се проведе митингът в защита на правата на бежанците – в София, пред Специален дом за временно задържане на чужденци, кв. Бусманци. Обявеният час за началото беше 11. Горе-долу в този час включих компютъра и започнах да търся новини от деня. Намерих една – в Дневник, която беше нещо като съобщение и включваше линк към петицията за промяна в законодателството. От коментарите по някое време разбрах и за втората – за това, че няколко младежи са пребити в трамвай – от 15 въоръжени младежи. Битите пътували към митинга в Бусманци. Днес виждам, че статията е актуализирана и вече има арестувани заподозрени. Доста бързо новината за побоя се разпространи из новинарски сайтове и Фейсбук, а за самия митинг така и не откривах нищо. За разпространяването на новината за побоя допринесох и аз, като я публикувах на няколко места в Интернет.

Първото нещо, което ме интересуваше беше дали на самия митинг е имало изстъпления и дали има пострадали. След това ме интересуваше как е минал самият протест – дали са пристигнали много или малко участници и представители на медиите. Успях да се свържа по телефона със Светла Енчева чак след края на митинга, когато вече пътуваше към дома си. Тя ме успокои, че освен пострадалите в трамвая, няма други, че самият митинг е минал спокойно, дошли са доста представители на медии. Побързах да публикувам щастливата новина. Но каква беше реакцията? Светла беше обвинена в предателство, дистанциране от пострадалите, малоумие и пр. В същото бях обвинена и аз, но само в един коментар, а днес получих и извинение :)

Защо се получи така? Защото Светла реши (доколкото разбирам първоначално идеята не е дори нейна, а на представители на Федерацията на анархистите), че ако точно в този ден и близките дни говорим твърде много за побоя, фокусът на общественото внимание ще бъде изместен от митинга, от каузата за бежанците. И се започнаха спорове: свързани ли са тези неща, не са ли. Да, свързани са, но и не са. С митинг и без митинг в страната има младежи, които се самоопределят по различни начини  и бият – по-мургави съграждани и чужденци, както и други хора, които им приличат на хомосексуални. Аз лесно бих ги нарекла нацисти и фашисти, но в действителност не съм никак запозната със съществуващите организации и начините, по които се самоопределят, така че няма да се впускам в опити да ги определя като леви, десни и пр. Вчера разбрах, че някои от тези младежи разпространяват снимките на разни видове активисти и ги набелязват като жертви. Подробности можете да видите от видеото, което е публикувала в блога си Селин.

Смятам, че съществуването на такива младежи е сериозен проблем и отдавна говоря за фашизирането на страната ни, но колкото и този проблем да е свързан с бежанците, за чиято кауза работим, мисля, че точно тези дни следва да се фокусираме върху каузата на бежанците. Защото тя не е достатъчно популярна, а не е достатъчно популярна на първо място защото за нея не се говори достатъчно. Вчера беше важен ден, в който за тази кауза имаха повод да говорят голяма част от официалните медии. Но дали те говориха за каузата или за побоя?

Все още не знам. След малко ще разбера. Но ето кое ме кара да мисля, че не само Интернет медиите са се фокусирали върху побоя, ами и телевизиите:

Снощи се обади майка ми и ме попита дали в Интернет има мои снимки, понеже гледала по телевизията, че младежи, които били тръгнали за митинга за проблемите на хората, за които съм писала писма до полицията в Монтана и Министерството на вътрешните работи, били пребити и станало ясно, че побойниците имат техните снимки от Интернет, била много притеснена за мен. Когато я успокоих, че не ме грози никаква опасност, се сети да ми спомене, че видяла по телевизията Давид (майка ми съчувства на затворената в Бусманци Аревик, неговата приятелка).

Това ме кара да мисля, че средностатистическият телевизионен зрител, пък и Интернет потребител, е запомнил побоя, но не е обърнал кой знае колко внимание на митинга и неговата кауза. По този начин е изгубен един от малкото шансове голям брой български граждани да научат за проблемите на бежанците и имигрантите у нас. И не само това. По-лошото е, че хората получават недвусмислено послание, че ако се опитат да направят нещо за да помогнат на чужденците, е вероятно да ядат бой. И тъй като не е ясно какво точно се случва с чужденците и какво правят активистите, по-лесно е да се запомни, че ако си активист, ядеш бой. Майка ми завърши разогвора с молбата да не бъда такава активистка и да се пазя.

Ето каква стана тя: мислех да пиша за каузата и митинга и да гледам да не отклонявам вниманието към побоя, но направих именно това. Реших да го направя, понеже моят блог не се чете от цялото българско гражданство, а тези които го четат от месеци попадат предимно на писания по въпроса, дори се опасявам, че им е втръснало от темата и чакат с нетърпение да напиша нещо друго. Ето това е другото: СТРАХЪТ, който се страхувам, че ще попречи още повече на хората у нас да се ангажират с обществени каузи, да бъдат граждани. Неинформираността, безразличието и предразсъдъците сами по себе си възпират хората да бъдат граждани, но страхът просто слага черешката върху тортата на пасивността.

Може би това са причините Светла да се обърне директно към биячите, а Rien да пише за реакциите на медиите и да търси разликите между реакциите на немските медии в подобни случаи.

А сега да видя лично какво са натворили официалните медии. От коментар в групата за Аревик, научавам, че доста телевизии са отразили събитието: „Репортажи за протеста в защита на чужденците в България предадоха доста телевизии. Аз успях да видя предаванията на: Евроком-София,PRO_BG,TV7,NOVA,bbt,BNT1.“

Изгледах публикуваните по-долу репортажи и мисля, че е нормално при такива побои медиите да отразят събитието. Хареса ми това, че интервюираха приятелите на пострадалите и им дадоха възможност да внесат малко яснота по въпроса какви са хората, които нападат организирано други хора и то не с тривиалната цел да ги ограбят или изнасилят. Интересно ми е, обаче, дали в други подобни случаи (а интервюираните казаха, че вчерашният случай не е единствен и не следва да се разглежда по начина, по който го разглежда прокуратурата – като единична хулиганска проява, а като организирана политическа такава) медиите са отразявали толкова усърдно или пък точно вчера са се фокусирали върху това.

Нормално е и това медиите да обръщат повече внимание на събития, в които се лее кръв, отколкото на мирни протести,  независимо колко са значими, тъй като основната им цел, колкото и да не ни харесва е … развлекателна (вчера в една книга по социална психология прочетох мнението на един от шефовете на BBC, на когото не беше никак неудобно да го заяви). Така че сега ми е трудно да ги заподозра в конспирация срещу гражданската инициативност.

Мисля, че това, което ни остава е да продължим да работим за каузата, да привличаме вниманието по всякакви начини. Медиите са си медии, независимо официални или неофициални – ще се стараем да извлечем максимума от техните възможности, но мисля, че е хубаво да намираме и начини да говорим с хората – с познати, роднини, приятели. Аз винаги намирам начин да пробутам на моите познати и близки информация за каузите си.Важното е да бъдем търпеливи и да не се отказваме.

**********************************************************************************************************

Ето това изгледах, следвайки линковете в групата за Аревик.

БНТ се фокусира върху каузата, но пък за да привлече вниманието към репортажа започва с „Протестът, към който са отивали пребитите момчета, беше организиран от група активисти пред Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци.“

TV7 се фокусира върху проблемите на чужденците и начините, по които активистите предлагат да бъдат решени.  По същото време TV7 осведомява и за побоя; интервюта със студента, когото можете да видите в блога на Селин, както и Цветан Цветанов (по телефона).

Нова ТВ се фокусира върху проблемите на чужденците във и извън Бусманци. Включва и съвсем кратко интервю с директора на дома, който, противно на затворените и активистите, смята, че условията са много добри.   Същата телевизия е излъчила и репортаж за побоя (част от него видяхте при Селин)

бТВ Излъчи репортаж за побоя. Разликата между техния и другите репортажи е, че включиха кървави картини от трамвая, както и изявлението на близки на пострадалите, че този побой, както и други случили се преди това не са изолирани хулигански прояви, както смята прокуратурата, а организирани политически актове.

Търсенето в Гугъл с „митинг Бусманци“ ми даде резултати и от двата вида – за митинга и за побоя; актуалните публикации (от самия 6 юни) бяха някак рехави и като че преобладаваха тези за побоя.

Ето и малко красиви снимки от митинга, направени от Яна. Още снимки в галерията на Дневник.

Ако предпочитате изкуството пред публицистиката, можете да научите нещо повече за проблема с насилието над чужденци и защитниците им от филма „Източни пиеси“

Вашият коментар

Advertisements

Moят живот извън каузите

Преди няколко дни си купих цели две нови книжки за 25 лв :) Проблемът е, че ги прочетох само за 2 дни. Не внимавах много като ги избирах – по-скоро повече ме притеглиха. Оказа се, че и двете са за евреи. Първата е „Фокус„, единственият роман на Артър Милър (драматургът, известен ми досега най-вече като автор на пиесата „Смъртта на търговския пътник“ и съпруг на Мерилин Монро). За 276 страници можете да видите как неевреин се превръща в евреин, благодарение на това, че си е сложил очила. Знаех, че е имало времена, в които известните адвокатски кантори в САЩ не са вземали на работа блестящи млади юристи заради неподходящия им (еврейски) произход, но от тази книга научих, че обикновените американци (насърчавани от християнски пастори) са ненавиждали евреите дотам, че да организират погроми и да ги гонят от жилищните квартали. Главният герой, който не е евреин по произход и би искал да е приеман и харесван от нееврейското мнозинство, който прави всичко възможно за да се хареса, е третиран като евреин, защото след като си слага очила, всички провиждат в лицето му еврейски черти. Книгата е колкото за нещата, които му се случват, толкова и за вътрешната му промяна.

Предполагам, че би било доста полезно в подобна ситуация да попаднат всички онези, които мразят „чуждия“. Това ме подсеща за една книжка, която видях на рафта за детски книги в книжарницата и мисля да купя скоро: „Ромски лабиринт“ – книга-игра, в която влизаш в ролята на 18 годишен ром от София. Не съм сигурна дали е достатъчно добре адаптирана за българските условия (оригиналът е унгарски).

Другата книжка пък е от френски автор, Филип Гримбер, известен първо като психоаналитик, ученик на Лакан. „Тайна“ е автобиографичен роман за детството, семейството и тайната семейна предистория. Там личната история е по-интересна за мен, понеже знаех какво се е случвало по хитлеристко време в Европа. Авторът е бил наясно, че през 2004 съдбата на европейските евреи вече е известна и в САЩ, за разлика от времената, в които евреите са подложени на неофициална сегрегация в САЩ (виж първата книга), така че просто е маркирал общата съдба и се е фокусирал върху вътрешната семейна драма, която е общочовешка.

Гледах и The Changeling с Анжелина Джоли и Джон Малкович – по истинската история на една жена, чието дете изчезва през 1928, а след известно време полицията намира и й връща чуждо дете. Историята продължава 7-8 години, в които майката не спира да търси детето си, а полицията прави всичко възможно да я дискредитира и сплашва, за да прикрие грешката. Джон Малкович е в ролята на християнски пастор, който не се страхува да нарича нещата с истинските им имена – не само по време на проповедите си, а и по време на радиопредаванията си, като непрекъснато отваря очите на паството си за случващото се навън, с другите хора, които не идват на неделна проповед в същата църква. Филмът, обаче, ме подсети за случващото се днес у нас – за полицейщината, напъпващото гражданско общество; открих случайни прилики с реални лица и събития.

Купих си и един брой на списание BBC Knowledge и реших, че ми харесва. Почти всички статии са от действащи учени, вместо от журналисти. След това си купих предните два броя. Струва 6 лева и с всеки брой получавате и научно-популярно DVD :)

Проблемът е, че не мога да чета колкото ми се иска, понеже предпочитам да чета легнала, а така пък имам проблеми с дишането, освен ако не заспя. Ето защо повече седя по турски на стола край компютъра. От време на време пера по някоя бебешка дрешка и събирам сили за ръководното си участие в почистването на дома. Който е идвал у нас, знае за какво става въпрос, или, както е казал Поетът …

Бебето се очаква официално на 15 юни, което означава … всеки момент преди това; надявам се да не е нито днес, нито когато и да е през следващата седмица. Расте доста бързо и неудобството е, че това се отчита не само от ехографа, но и от собствения ми корем, където му става все по-тясно. Всеки ме пита дали ще раждам тук, дали раждането е планирано, дали съм се уговорила с лекар. За ужас на питащите, казвам, че ще раждам тук, в държавната болница, при който лекар се случи, когато се случи, естествено, без епидурална упойка, системи и всички останали екстри, освен ако спешно не се наложи нещо друго. Засега в общи линии устоявам на масовата истерия наоколо, а битовите условия в болницата не могат да ме уплашат – вече съм минала оттам преди 17 години и съм приготвила сърцето си :)

Хората ме питат как Стоян приемал ситуацията и им казвам, че Стоян е достатъчно голям, а освен това е спокойна и доволна от живота душа, така че не се притеснявам за странни изблици на ревност и пр.

На гълъба му расте  нова опашка; преодоля стреса от нещастния инцидент, при който беше оскубана първата и вече пее много по-хубаво от преди. Надяваме се с новите витамини, които поръчахме от този чудесен онлайн магазин да се чувства още по-добре.

Гошето продължава да настоява да пее на детето, въпреки че му обясних 100 пъти, че така отделям лоши хормони, тъй като намирам пеенето ми за фалшиво и така детето ще прави негативни асоциации с гласа му. Ето защо, бъдещи майки, не се напъвайте да слушате класическа музика ако на вас самите не ви харесва – така бебето няма да я заобича; тъкмо напротив!

Вашият коментар

Бюрократично и безсърдечно за онкоболните деца

За месец и половина така и не можах да разбера каква е истината за лекарствата за левкемия – нито колко със сигурност струват (или поне как наистина варират цените им в различните страни (вкл. България), от които ги купуват за българските деца), нито кога са извадени от позитивния лекарствен списък ( според мен по време на предишното правителство) и пр. Родители, журналисти и активисти дават най-разнообразна или никаква информация, а ядро за координирани действия така и не се образува. Апелите ми да проучим внимателно закони и наредби и да наемем добър адвокат (над 20 хиляди души във Фейсбук групата биха могли да дарят по левче), а на журналистите да представим повечко готова информация (която просто да проверят ако желаят, понеже не се наемат сами да разследват, пък и тези, които биха се наели, имат нужда от помощ, нали?), не бяха приети и май оставих някои от активистите с впечатлението, че съм враг на кампанията за спасяване на болните деца, други, че търся евтина слава на техен гръб и пр.

Да, продължавам да смятам, че само с възмущение и спамване на бюрократи с писма (предимно електронни), в които липсват ясни въпроси и предложения не се постигат добри резултати. Не става и с несподеляне на информацията между малкото по-активни от средностатистическия възмутен и включил се в подписка гражданин. Изминалото време показа, че по лесния начин не става. Понякога става – когато гражданите имат късмет да попаднат на хора с власт, които биха искали да се възползват популистично, но не може винаги да се разчита на този късмет.

Държавата трябва да реши този проблем, тъй като продължава да е ангажирана с

НАРЕДБА № 34 ОТ 25 НОЕМВРИ 2005 Г. ЗА РЕДА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ  ОТ РЕПУБЛИКАНСКИЯ БЮДЖЕТ НА ЛЕЧЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ  ГРАЖДАНИ ЗА ЗАБОЛЯВАНИЯ, ИЗВЪН ОБХВАТА  НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ЗДРАВНО  ОСИГУРЯВАНЕ

В сила от 29.11.2005 г. Издадена от Министерството на здравеопазването
Обн. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.16 от 21 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 21 Март 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.89 от 14 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.90 от 17 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.96 от 7 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.24 от 31 Март 2009г., изм. ДВ. бр.7 от 26 Януари 2010г.

Раздел I.
Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се урежда редът  за заплащане на лечението на българските  граждани за заболявания, извън обхвата  на задължителното здравно осигуряване  със средства от републиканския бюджет.   (това означава, че парите за лечение на тези заболявания не идват от здравната каса, а от други фондове)

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2010 г., в сила от 26.01.2010 г.) (1) По реда на тази наредба се заплащат лекарствените продукти, предназначени за лечението на:

1. злокачествени  заболявания;

2. състояния  след трансплантация на тъкани  и органи;

3. инфекциозни  заболявания (СПИН, туберкулоза и  други);

4. редки  заболявания;

5. болни  с бъбречна недостатъчност на  диализно лечение;

6. психични  и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди, синдром на зависимост.

Да, по тази наредба държавата плаща само за лекарства, включени в позитивния списък, а в момента лекарствата за левкемия са изключени от него по неясни причини. След като държавата е поела ангажимента да осигурява лечение за тези групи заболявания, тя е длъжна да включва в позитивния списък лекарства, с които тези заболявания се лекуват.

Един добър адвокат може да го каже с нужните думи във формат, който да свърши работа. Един добър адвокат може да посочи кои биха могли да бъдат ищците – от предишното правителство, което е извадило лекарствата от списъка и от сегашното, което не изглежда да прави нищо, с което да поправи грешката. Един добър адвокат може да открие насъответствия в законодателството, а гражданите да направят кампания за елиминирането на тези несъответствия.

Но дали да потърсят помощ от професионалисти и скромно дарение от емоционално ангажираните граждани (над 20 хиляди!), могат да решат активистите на кампанията, сред които има и родители на потърпевши деца. Аз мога само да гледам отстрани и да досаждам с глупави въпроси и предложения.

Тъй като на мен никой не ми обръща внимание, опитайте вие:

Адресът на Фейсбук групата

Блогът на ръководителя на кампанията

Може пък да ги убедите да действат по друг начин; ако пък сте журналист или адвокат, бихте могли да им предложите и безвъзмездна помощ – ако наистина имате време и желание да помогнете, а не просто да си правите реклама, отбивайки номера. Не е нужно да сте известен колкото Миролюба Бенатова или Валя Ахчиева, които показаха как не бива да се прави.

Вашият коментар

За онлайн групите, петициите, бюрокрацията и медиите

Вчера говорихме за Фейсбук групи, петиции и подобни, и един ученик ме попита дали наистина смятам, че от всички тези неща няма смисъл. Отговорих му, че може и да има, а може и да няма, в зависимост от начина на употреба. Ако много хора кликнат върху един линк, за да изразят възмущението, подкрепа и пр., но не направят нищо друго, дори и това да се поинтересуват по-късно какво се случва с групата и каузата, няма смисъл. Ако, обаче, групата / петицията е един от няколко, а не единствен инструмент, ако (критична част от) хората продължават да са ангажирани доста по-дълго време след кликването върху линка, тогава може да се постигнат доста неща. Така че не вярвам в простото кликване, с което спасяваме живот, но вярвам в упоритостта, търпението и потенциала на обединяването на усилия.

В последните няколко месеца у нас се случиха доста неща, които си струваха всичко, изброено по-горе – законите за подслушването и ГМО, спирането на лекарствата за онкоболните, но пък в същото време огласяването на подкрепа за съмнителни лекове. Това са само нещата, за които се заинтересувах аз, а вие бихте могли да добавите още. Интересът ми към тези проблеми не доведе до решаването им, но пък ми донесе доста умора и а-ха да си намеря оправдание да се откажа от всички тях наведнъж и да се отдам на нещата, за които се чувствам създадена и които не бих изоставила и за ден ако простотиите не никнеха като гъби напоследък. Проблемът е, обаче, че не спирам да мисля простотиите и като си легна, а като заспя ги сънувам.

Снощи сънят ми беше прекъсван от натрапливата идея, която нарекох „Шерлок Холмс“ и която се изливаше в изречения, сякаш създадени за блогване. Сега, в средата на деня, от тези изречения не остана и следа, но пък необходимостта да запиша някои прозрения остава.

Сблъсъкът с бюрокрацията

Винаги съм се опитвала и в повечето случаи съм успявала да избегна този сблъсък. Едната ми тактика е да не искам нищо от властта, дори и ако по закон ми се полага, или, както казваше покойният Лама Тубтен Йеше – „Не искаш нищо от другия, нямаш проблем с него.“ Понякога, обаче, става така, че другият иска нещо от теб, а ти поискваш да те остави на мира. Оттам и втората тактика – делегираш удовлетворяването на исканията на някой друг – счетоводител, адвокат и пр. и плащаш на кесаря и на експертите. Уточнявам, обаче, че става въпрос за моето лично житие-битие, в което, за щастие, не е имало поводи за сериозни сблъсъци с бюрокрацията.

Напоследък, обаче, в извънличното си битие, във връзка с изброените горе простотии, поводи за сблъсъци с бюрокрацията колкото щеш. От борбата за спасяване на онкоболните деца, в която не участвам пряко, стана ясно, че съществуват множество документи, както и множество институции, които по някакъв начин са свързани с проблема. Резултатът е сложност, непрозрачност, прехвърляне на отговорност. Изясняването на ситуацията не е по силите на един човек, особено ако не разполага с юридически и други специализирани познания. Струва ми се, че в такива случаи най-доброто решение е да се сформира екип – доброволен, нает или комбиниран, но екип – за да се разпредели работата и да се свърши по-бързо и качествено.

Силата на групите в тази връзка? Ами сред хилядите хора може да се намерят такива, които да се заемат доброволно и сериозно с преплаване на бюрократичното блато (и не само, но да не бързаме), или, както казах вече, със солидната подготовка за сблъсък с бюрокрацията, но въоръжен с нейните камъни не само от нейна страна. Пример за добра практика е Правната клиника за бежанци и имигранти. А хилядите хора, могат да участват с минимални суми, за да съберат някакъв фонд, от който да се плаща на експерти, когато е необходимо.

Медиите

Изглежда, че официалните медии не се интересуват от теми, които изискват сериозни журналистически разследвания, особено такива, които имат потенциала да стигнат до неудобни за овластени хора истини. Тъжното е, че дори и да не става въпрос за такива неудобни истини, като че повечето журналисти ги мързи или пък сериозното разследване е нещо, което просто не се прави, по принцип.

Ясно е, че и в двата случая не може да се разчита на журналистическо разследване. Остава единствено онова, което си направиш сам. Примери? Валя Ахчиева не си даде много труд, за да разследва проблема с лекарствата за онкоболните деца, а Нова Телевизия положиха нулеви усилия да изяснят поне дали онова чудодейно нанодиамантено лекарство наистина е вече разрешено за употреба в Русия, дали наистина са направени нужните изследвания с хора, дали не се заформя поредната пирамида, която не само да ужили финансово поне няколко хиляди болни от рак, но и да влоши състоянието им, ако не и да ги убие. Моите опити да изясня ситуацията ми подсказват, че второто разследване е доста елементарно в сравнение с първото и дори не изисква експертен труд, така че не би било кой знае какъв проблем за която и да е медиа.

Какво да се прави? Самостоятелни разследвания, което да се предлагат готови на нашите медии. Ако не искат да ги проверяват и огласяват, има и чуждестранни медии. Нали си спомняте, че BBC направи филма за Могилино?

Останалите мисли ще оставя да отлежат. Благодаря за вниманието.

Вашият коментар

актуално

Tags:

познай кое е това момиче

Днес седнах по-късно на компютъра, защото подхванах друга книга на Владимир Свинтила – „От Маркс до Христа“ – за пътищата, по които различни познати на Свинтила стигат до православието по време на комунизъм. Позволих си го не защото нямах много работа, а защото се сетих, че не е задължително да проверя дали светът има нужда от спешната ми намеса. За малко да се оправдая с бременността си, но би било лъжа. Не съм вглъбена в отношенията ни с бебето и нямам ищах да чета съответната литература. В момента ме интересува друго, а вниманието ми не може да огрява безкраен брой неща, за щастие. В момента ме интересува онази пролука във времето, когато у нас е имало критичен брой любознателни и привлечени от красотата хора, която се е затворила в края на 40те. От години подозирах че е така, но от вчера имам подкрепата и на Свинтила.

Чета за трудното битие на хора като Илия Бешков, Яна Язова, Атанас Далчев и си казвам,че са имали невероятен късмет да са познали щастието и красотата преди да ги връхлети мизерията; това им помага да не потънат в нея. Изглеждат ми блажени в сравнение с хората, които се информират за това какво се случва между Слави и Бойко. Истината е, че и аз се информирах. И какво от това? Навремето не изгубих нищо, когато не се бях информирала за пурата на Клинтън. Сега ми се четат книги за онази златна пролука.

Вашият коментар

И аз това се чудя

На 14 януари не отидох в София, за да участвам в протеста срещу подслушването.  Почти цял ден, обаче, проверявах дали някой от известните ми присъстващи не е написал някакви отзиви – поне за това колко души са присъствали, какво са направили, как се е държала полицията, появили ли са се политици и т.н.  На 15 януари Иван Бедров писа за това как чуждестранните медии отразили събитието. Хубаво е, че някои от нашите също го отразиха. А блогърите?

Същото се пита и Григор Гачев, който е написал в блога си и други важни неща за законопроекта за подслушването. От коментарите при него разбирам, че блогърите не бързат да пишат преди да е публикувана стенограмата от парламента – за общественото обсъждане, на което са присъствали и някои от активистите, от които очаквах да напишат нещо. Не че разбирам точно защо.

На 17 януари Пейо е писал за внесените от МВР промени в законопроекта.

Ако някой е открил нещо друго в блогове и подобни, нека остави линкче в коментар.

Вашият коментар

Сензация? Не, слаба ракия!

Снощи Стоян настояваше да гледаме епизод от „Отечествен фронт“ на Мартин Карбовски – за циганския блок 20 в Ямбол. Там живеят доста хора (понякога 40 в апартамент) – от десетина години без вода и електричество. Казват, че изкъртили и изгорили дограмата, за да се стоплят, а тръбопроводите продали, за да се изхранват. Всъщност липсваха цели фасадни стени, както и панелни парапети на тераси – казват, че това го направили децата … Някои мъже от блока проституират като жени на магистралата, за да изхранват семействата си. Раждаемостта е висока и не изглежда да спада.

Всъщност Карбовски показа блока само отвън и отдалече, на 2-3 жени задаваше многократно едни и същи въпроси „Кой спря водата и електричеството? Защо“, „Кой изкърти прозорците? Защо?“. Запитах се каква всъщност е целта на това предаване – да се опита да изследва по-дълбоко проблемите на най-бедстващите роми или просто да покаже ефектна картина. Всъщност голяма част от кадрите също се повтаряха многократно. А Карбовски не толкова задаваше въпроси, нито пък се опитваше да потърси смислени отговори, колкото говореше с патос, че в нечовешки условия, хората спират да бъдат хора и бла-бла, че този блок е нещо като картина на държавата ни и бла-бла. Доста разочароващо. Запомнила съм един доста по-силен период на Карбовски в сп. „Егоист“, когато отделяше доста повече време, за да подготви поредния си материал.

Повече време беше отделено на трима проституиращи в женски дрехи мъже. Бях доста впечатлена от единия от тях – доста интелигентен, трудолюбив, възпитан, мил и грижовен човек, който можеше да постигне доста повече за себе си и да направи доста за света, ако някога беше ходил на училище. Бях и неприятно впечатлена от арогантността на Карбовски, който го подканваше да покаже гърдите си (женски, след пластична операция), което, обаче не се случи, както и от въпроса, който зададе на другия младеж, който сподели, че първият му опит за сексуален контакт с мъж бил доста болезнен: „Защото за първи път го направи с баща си ли?“. Чудя се какво целеше Карбовски? Евтина сензация ли?

Доста, доста разочароващо. В такива предавания има потенциал – да започнат истински обществени дискусии, реални действия за решаване на социални проблеми. Оказва се, обаче, че водещият просто отказва да се задълбочи и ангажира. Жалко, много жалко. Може би една ядосана жена, която се опита да прогони екипа имаше право, когато им каза, че всъщност идват с едничката цел да се подиграват.

Стоян искаше да му кажа какво мисля за ситуацията на ромите. Отговорих, че въпросът е сложен и не мога просто ей така да отговоря. Казах му само, че при социализма, когато имаше доста по-силна държава (накрая Карбовски каза, че държавата трябва по някакъв начин, дори ако е нужно с насилие, да очовечава гражданите), тя не направи кой знае какви опити да промени положението на ромите – казах му за разрушената в края на 80те циганска махала в Хасково (не ми е ясно къде се дянаха всички тези хора, които останаха без къщичките си), за ограденото с пластмасови огради гето в Казанлък, за това че привличането на ромите в училищ и задължителното им образование беше отговорност на учителките от училищата в близост до ромски махали. Майка ми беше една от тях – даваше дежурства с още една колежка – обикаляше къщите, за да казва на родителите, че трябва да си пускат децата на училище, докато веднъж една родителка не я подгони с брадва, та след това баща ми я придружаваше с колата, за да могат да избягат бързо ако стане напечено. На още по-млади години, майка ми е участвала в кампания за ограмотяване на ромите – млади мъже били включвани в обикновени детски класове от началното училище, правели разни щуротии, а директорът ги привиквал от време на време да им хвърля по един бой в дирекцията, следвайки правилото „Циганин ли е, само бой го оправя!“.

Така, че драги ми Карбовски, ромският проблем не е от вчера, не е и, както твърдиш, от 20 години. В последните 20 години просто берем плодовете на това, което е посято през социализма и преди социализма. Аз не съм историк, нито пък социолог или антрополог, и знам съвсем малко, но ти, който правиш предаване за телевизия, която се излъчва в национален ефир, можеше да се подготвиш по-добре.

P.S. щом аз мога да проникна в ромско жилище, би трябвало и Карбовски да може.

Вашият коментар