Category Archives: работа

За комерса с любов и без омерзение

Като че за все повече хора думичките „комерсиален” и „бренд” означават нещо лошо.

Какво лошо има в това да продаваш плодовете на труда си? Всеки който продава го прави, защото има нужда от нещо друго, което се купува с пари. Не познавам хора, които използват думата „комерсиален” в отрицателен смисъл и в същото време не ползват неща, които се купуват с пари. Освен това, повечето хора, които използват тази дума по този начин работят срещу заплащане или пък приемат да бъдат издържани от хора, които работят срещу заплащане. В това има  нещо иронично :) Ако презират комерса, защо участват в него?

Мисля, че по света има немалко хора, които подаряват (част от) труда си или биха го подарявали ако можеха да си го позволят.  Част от тези хора са създатели на брендове – не само за да продават по-успешно, а защото обичат нещото, което правят и се гордеят с него, и искат да го споделят, да гарантират на другите хора, че получават продукт с високо качество.

Това са неща, които много от враговете на комерса не могат да проумеят и не биха направили. В тази връзка, припомням един свой стар спорен текст, „Закуска в Тифани”.

Вашият коментар

Полезно за алтруисти, макиавелисти и всички останали

В това видео Голман представя книгата си (на английски със субтитри на английски)

Преди няколко години открих Даниел Голман, благодарение на книгата му „Емоционалната интелигентност“ на издателство „Кибеа“. Даниел Голман е психолог по образование; учил е в хубави училища като Амърст, Бъркли и Харвард и на 64 продължава да се учи и да учи другите, но ми стои някак различен от университетските преподаватели – вероятно защото такъв той не е. Голман има продължителен стаж като „science journalist“ – журналист, който пише за наука, което го прави доста добър в достъпното представяне на всякакви идеи. Ето защо книгите му се четат леко и увлекателно, въпреки че съдържат доста информация за физиологията на психичните процеси. Ако читателят не иска да запомни що е амигдала, таламус и подобни, може и да не се задълбочава в тях, но това никак няма да му попречи да разбере основният смисъл на текста.

Бих определила „Новата социална интелигентност“ (странен превод на Social Intelligence, The New Science of Human Relationships – вероятно за да не бърка с другата преведена на бг книга за социалната интелигентност – на Карл Албрехт) като синтез – Голман се опира на огромен брой изследвания и теории, за да ги свърже в смислена цялост, която може да даде отправни точки за продължителни изследвания. Предупреждавам, обаче, че синтезът на Даниел Голман не звучи толкова ефектно и не се чете толкова лесно като синтезите на Малкълм Гладуел, въпреки че също като в книгите на Гладуел могат да се прочетат доста истории; сравнението с Гладуел, обаче, не бива да отблъсква тези, които се интересуват сериозно от наука – надявам се да не ме разберат погрешно.

На 500 страници се обсъждат толкова много неща, че ми е трудно да ги изброя без да отделя доста време да прелистя още веднъж книгата, но тъй като не ми се отделя толкова време в момента, ще се опитам да избистря нещо като основна теза: че човешките мозъци са социални – прихващаме чуждите емоции като вируси, и също като вируси те биха могли да ни повлияят и на физиологично ниво … с това започва книгата, но не искам да ви оставя с впечатлението, че цялата е посветена на тази не чак толкова нова идея :) Основният фокус е върху това как взаимодействаме на съзнателно и несъзнателно ниво, доколко сме вещи в това и как можем да развием нужните умения; става въпрос и за патологичните случаи, в които някои хора не успяват да развият способността да улавят и разкодират чувствата на другите. Тази книга е в голяма степен и за динамиката на алтруизма, за значимостта на сътрудничеството. В нея се обсъждат и конкретни области като родителството, любовта, образованието, лидерството, бизнесът, здравеопазването, справянето с престъпността и пр.

Не искам да ви оставя с впечатлението, обаче, че тя дава някакви рецепти за това как бързо и лесно да развием социалната си интелигентност с цел да манипулираме другите. Твърдо не! Ако смятате, че с нейна помощ ще станете новият Макиавели, грешите, но пък тя може да ви разкрие слабостите на Макиавели и да ви покаже, че човек би могъл да постигне много повече :)

Още повече бихте могли да научите ако поразчоплите някои заглавия от богатата библиография, което е задължително за студентите по психология :) Както и за тези, които ще стават учители, лекари, бизнес мениджъри  и … кандидат-студенти ;) Книгата можете да свалите на английски от множество торенти. В сайта на Голман, пък, може да откриете още доста интересни неща.

Вашият коментар

Държавата, държавните служители и техните осигуровки

Част от държавните служители може да са излишни, безполезни, мързеливи, некомпетентни и каквото ви дойде на ум. Може би не заслужават нито заплатите си, нито по-дългите си отпуски и каквито и да е други екстри. Може да ви изглежда справедливо и те като всички простосмъртни да плащат осигуровки. Какво, обаче, означава хей така изведнъж държавните служители да започнат да плащат „сами“ осигуровките си?

Означава, че държавата ще продължи да плаща същите като размер осигуровки и че същата сума ще продъжи да постъпва в осигурителните сметки. Това е така, защото доходите на държавните служители идват единствено под формата на заплащане от техния единствен работодател – държавата.

Означава и това, че държавните служители ще получават по-малки „чисти“ заплати, тъй като парите ще се отчисляват от сумата, която са получавали досега, вместо да се дава допълнително от държавата. Означава също й че държавата ще спестява пари, намалявайки заплатите на държавните служители.

Това, обаче, ми изглежда като нарушение на договор – едностранно, от страна на работодателя, като по този начин се ощетява служителят. Държавните служители са кандидатствали за позициите си при едни условия, които са им изглеждали достатъчно привлекателни, за да се откажат, например, от извършването на какъвто и да е друг труд срещу заплащане – за да избегнат конфликт на интереси и да служат единствено на държавата.

Може би има по-голям смисъл да се закрият излишни структури и да се съкратят излишни служители, отколкото да се намалява заплащането на тези, които наистина са необходими. Намаляването на заплатите на държавните служители създава предпоставки за понижаване на мотивацията им и повишаване на корумпираността им. Кой печели от всичко това? Мързеливите, некадърните и недобронамерените, за които тази работа е единствената или поне най-високо платената от тези, които биха могли да си намерят. На работливите, кадърните и добронамерените може да им писне и да си тръгнат. Печелят ли от това данъкоплатците?

За написването на този пост ме вдъхнови държавната служителка Пипи, която не само ще работи при нови условия, но и ще роди дете при нови условия.

Вашият коментар

Парите, безработицата и мъжете

Вчера прочетох, че безработицата била най-голямото зло, а днес пък това, че когато американски мъже изгубели работата си, най-често изгубвали и уважението на семейството си. От вчера насам мисля за безработицата.

Съгласна съм, че тя е зло, когато работата която си изгубил е била единствената възможност да оцеляваш физически, но не мисля, че в другите случаи безработицата винаги е зло. Тази тема ще оставя за друг път, обаче. Сега бих искала да се фокусирам върху проблема на мъжете които не изкарват пари.

Като цяло, по време на разни съжителства през по-голямата част от живота си на възрастен съм издържала партньорите си или пък съм изкарвала повече от тях. Това понякога е било проблем за мен, но не в обичайния смисъл – не мога да кажа, че това само по себе си е било причина да изгубя уважението си към недопринасящия финансово мъж. Не съм се притеснявала и от това какво ще си помислят хората, дори и когато не само са си мислели, ами са ми говорели. За мен няма никакво значение откъде идват парите в семейството; все ми е тая дали са изработени, подарени, наследени или паднали от небето – ако ги има, съм благодарна, че ги има и спокойна, че за да ги имам аз, не е ощетен по какъвто и да е начин някой друг.

Не мисля, че човек трябва да се гърчи на някаква гадна и безсмислена позиция само за да го въприемат като сериозен или, още по-глупава причина, като „истински мъж“. В същото време, обаче, смятам, че човек трябва да е готов да го направи ако няма друг начин за оцеляване, а още повече ако от това зависи оцеляването и на негови близки, особено деца. Последното дава на гадната работа смисъл, а на работещия вдъхновение … освен ако не е твърде закоравял егоцентрик.

Не мисля, че е недостойно мъжът ми да е безработен, дори и ако има възможност да изкарва пари, но пък не се налага да го прави, тъй като издръжката на семейството е осигурена. Човек може да прави доста по-смислени неща от това да изкарва пари, без които може да мине – да се опитва да изобрети електрическата крушка, да изследва живота на мравките, да отглежда децата си, да рисува и пр. За мен, обаче, е проблем, когато на мъжа ми му липсва вдъхновяващо смислено занимание, защото тази липса го превръща в егоцентричен досадник, за когото няма ни удовлетворение, ни покой. Всъщност той може да бъде такъв дори и ако ходи на работа, понеже наличието на работа не е равнозначно на наличие на вдъхновяващо смислено занимание.

И все пак, когато някои мъже останат без работа след като дълги години са работили, те не знаят какво да правят със себе си. Това може да е заради факта, че са изгубили възможността да се занимават с това, което смятат за призванието на живота си, но по-често е заради това, че работейки са убивали времето, което не са знаели с какво да запълнят. Ситуацията им не се подобрява от факта, че много от тях са се идентифицирали с работата си и сега са изгубили солидна част от идентичността си; не им помага и фактът, че жените им смятат, че след като вече не носят пари са излишни.

Вашият коментар

Защо той работи там

Често минавам покрай едно миниатюрно магазинче за сладки, бонбонки и кафе, а когато е топло, навън стои продавачът (собственик) – висок, едър мъж, на не повече от 35. Отначало ми беше доста странно да виждам такава внушителна мъжка фигура в такова мъничко магазинче, и то не за резервни части, а за сладки неща. Няколко пъти се улових, че си задавам въпроса защо този човек не върши някаква друга работа, по-подходяща за здрав мъж в разцвета на силите си.

След време си казах, че вероятно си задавам този въпрос, понеже съм попила част от очакванията на културата ни, включително свързаните с пола стереотипи. Беше ми хрумнало, че този човек може да не иска да се ангажира с нещо по-сериозно поради мързел и нежелание да поеме по-големи отговорности, но не ми дойде да ум, че може да харесва работата си. Няма как да знам това, тъй като никога не съм влизала в това магазинче, но може пък да не съм влизала, защото не ме е привлякло, а може да не ме е привлякло именно заради продавача.

Спомням си хранителния магазин, който преди години се намираше на минутка от това място. Обичах да пазарувам там, въпреки че нямаше кой знае какво разнообразие. Тайната, обаче, беше в продавача (собственик), който обичаше качествена храна, подбираше внимателно стоките, даваше чудесни идеи за съчетаването на храните, както и вдъхновението да опитваш неща, срещу които си имал предразсъдъци от малък (например „мухлясало“ сирене). Никога не си зададох въпроса защо този човек не се занимава с по-подходяща работа, а когато видях некролога му, си казах, че беше не само симпатичен, но и достоен човек. По същия начин, никога не съм се питала защо моят приятел Наско-книжаря или пък забавният момък от зеленчуковото пазарче не работят нещо друго, защо дядо ми не е бил нещо различно от начален учител или пък защо неговият съсед продава вратовръзки.

Да, стереотипите са факт, но не са единственото обяснение за това защо някои хора са предпочитани за някои работни места.

Сетих се за тези неща, докато разглеждах новия феминистки блог. Вместо него, по темата ви препоръчвам един мой текст отпреди година.

Вашият коментар

Безкръвен сценарий за края на бедността

Чета Howard Zinn , превъртам в ума си Модерни времена и Гроздовете на гнева и си спомням простичките думи на Лама Тубтен Йеше: „Искам нещо от някого – имам проблем с него. Не искам нищо от него – нямам проблем с него.“ От собствен опит знам, че ако не искам да имам вземане-даване с някого, в повечето случаи успявам да го избегна (освен ако не е представител на властта или престъпността – там е по-трудно). Мисля, че досега ми е било най-лесно да го правя с търговци, потенциални работодатели и клиенти. От едните не купувам, а  на другите казвам, че съм некомпетентна или заета.

Тези дни често мисля за конфликтите между служители и работодатели, някои от които са се превръщали в кървави битки, въвличащи хиляди участници. Дали е било възможно някои от тях да не се случват – служителите просто да си тръгнат след като не харесват условията?

Докато на мен в повечето случаи ми е било лесно да прекратя трудови / бизнес взаимоотношения, дори и ако не съм имала предвид конкретни алтернативни източници на доходи, за много хора това е било и все още е невъзможно. Защо?

Досега съм можела да си позволя да откажа работа, която не ми е по вкуса, тъй като е имало достатъчно търсене за услугите, които мога да предложа. За много хора това не е вярно – знанията и уменията им не се търсят или пък има твърде много други със същите знания и умения, готови да предложат труда си на още по-ниска цена.

Поуката? Когато твърде много хора знаят и могат точно това, което знаеш и можеш ти, е крайно време да разбереш, че трябва да научиш нещо ново. Или пък да помислиш как наученото може да се приложи в област, за която не си се сещал. Щеше да е по-добре ако се беше сетил по-рано.

Това, обаче, не е всичко. Има хора, които знаят и могат повече от теб, но въпреки това са без работа или получават малко. Защо?

Една от причините е, че не успяват да покажат на другите, че биха могли да им бъдат полезни. Те често не си дават сметка какво знаят и могат, защото не излизат извън рамката на квалификациите, описани официално на хартия.

Поуката? Когато мислиш, че не можеш да предложиш нищо, от което хората да се нуждаят, помисли за онези неща, които си научил извън училище, за онова, което вкъщи правиш най-добре, за хобитата си. Така от бивша учителка по руски, която умее да преправя артистично старите си дрехи, можеш да се превърнеш в нашумял моден дизайнер от местна величина, а по-късно да отвориш магазин, а след време да го пренесеш онлайн, за да продаваш на повече хора набираща популярност своя модна линия.

Може пък да си открил, че знаеш и можеш много, да преливаш от интересни идеи, но да не можеш да си вадиш хляба с тези неща, понеже хората наоколо не се сещат, че всъщност им трябва нещо, което можеш да предложиш.

Поуката? Научи се да показваш на хората нужди и възможности, за които не се досещат; научи се да убеждаваш и вдъхновяваш. Или пък се кооперирай с приятел, който умее тези  неща, но няма нищо за предлагане.

Това, разбира се, не е гаранция, че ще станеш пророк в собственото си село, защото хората наоколо може просто да не ценят тези неща или пък да не могат да си ги позволят.

Поуката? Дай си сметка за това, че по света живеят милиарди хора. До много от тях можеш да достигнеш онлайн. Май е време да повишиш виртуалната си култура.

Всъщност е твърде лесно да напиша всички тези неща. Истината е, че в момента те са неприложими за две големи групи трудоспособни хора – тези, които не могат да си представят, че е възможно и онези, за които е обективно невъзможно, защото са необразовани и прекалено бедни за да задвижат сами измъкването си от бедността. Истината е, че и двете групи се нуждаят от помощ – психологическа, образователна, финансова.

Вярвам, че е възможно тези, които не искат да работят в условия които не харесват, могат да си създадат нови работни места. Вярвам в това, че е възможно като потребители да подкрепим организациите, които смятаме, че предлагат не само качество, но и добри условия за труд и добро заплащане. Вече съществуват инициативи като Fair Trade, както и растящ брой хора, които отказват да купуват от непочтени производители и търговци. Същото правят и доста организации, включително бизнес компании. Вярвам в това, че е възможно като доброволци и социални предприемачи да помагаме  на хората, които искат да работят почтено, а като граждани да настояваме правителствата да подпомагат тези, които смятаме, че са в нужда (вкл. чужденци) – с нашите пари, събрани като данъци / като филантропи да даряваме пари на нестопански организации или сами да създаваме помагащи организации / като акционери да инвестираме в новопрохождащи фирми и кооперации – всеки да избере според левотата или деснотата на ценностите си :)

Не е нужно да водим кървава класова борба, да изискваме национализация или правителствен натиск върху непочтените експлоататори (които биха могли да корумпират правителствата). Можем да помогнем на почтените експлоатирани да се превърнат в конкуренти на непочтените експлоатиращи.

Още по темата:

Убий  хлебарката!

Социалното предприемачество

Краят на бедността

Колко струвам

Далай Лама за капитализма

Като нямат хляб, да ядат пасти

Какво са писали в Cosmopolitan през 1907

Модерни времена 2008


Гроздовете на гнева

Вашият коментар

Далай Лама за капитализма

Реших да си почина от агресивността на великата революционерка Наоми Клайн и да видя какво мисли за капитализма Далай Лама.

„Пътят на лидера“ е издадена за пръв път през 2008 ( у нас 2009). Тя е плод на дългогодишно сътрудничество между Далай Лама и Лорънс ван ден Муйзенберг, консултант по мениджмънт, работил с компании в САЩ, Чили, почти всички европейски страни, Близкия Изток, Япония и Индия. По тази книга са работили около седем години.

През по-голямата част от живота си Далай Лама симпатизира на социализма – съвсем естествено за будист – състраданието и грижата за благополучието на всчки живи същества са ценности, доста по-стари от комунизма и социализма :)

Предполагах, че Далай Лама ще търси начини да помири състраданието и загрижеността с бизнеса и да покаже, че не се изключват взаимно, че и бизнесът може да бъде отговорен и пр.

За моя изненада, Далай Лама отива по-далеч – той казва, че е осъзнал, че комунистическите държави не само не преодоляват бедността и не постигат братство между хората, ами дори не се опитват да постигнат такива цели, че е започнал да вярва в системата на свободния пазар. Далай Лама настоява, че трябва да се осигури приличен жизнен стандарт за всички хора, но смята, че това не е достатъчно – че човешкият дух има нужда от свобода.

За разлика от Наоми Клайн, Далай Лама и Муйзенберг изпълват книгата си с положителни вдъхновяващи истории за положителния принос на  бизнеса към изграждането на повече благополучие и устойчивост.

Далай Лама цени идеите на Адам Смит и Фридрих фон Хайек и не пропуска да покаже, че за тях е важно не само създаването на богатство, но и състраданието, отговорността, етичността.

Какво отличава Далай Лама от Наоми Клайн? Загрижеността му не само за разпределението, но и за генерирането на богатството (левичарите обикновено забравят, че преди да се раздели пицата, някой трябва да я омеси, гарнира и опече), умението му да види голямата шарена картина, доблестта да не изкривява истната, за да защити тезите си, интереса му към търсене на работещи решения на проблемите, готовността му да учи от всичко и от всички.

Бих препоръчала на госпожа Клайн да прочете книгата му. Интересно ми е как биха я интерпретирали запалените левичари, анти-глобалисти и пр. Дали ще излязат с конспиративна теория за това как международните корпорации са купили Далай Лама? Вероятно има сериозна причина Сергей Станишев да не постави портрета му върху книгата си „Защото сме социалисти“ ;)

Вашият коментар