Category Archives: среда за живот

Провинциално за София

Много пъти съм чувала хора да казват „София е най-голямото село”, „София не е за живеене” и т.н. Признавам на всеки правото на лош вкус, но ще споделя, че намирам тези изказвания за толкова клиширани и глупави, колкото и изказванията на софиянците, които смятат, че трябва да се забрани заселването на провинциалисти в София.

Вярно е, че в София може да има интензивен трафик и мръсен въздух, но е вярно и това, че живеейки далече от София, в средноголям град с големи претенции, години наред  не съм си позволявала да отварям част от прозорците си заради шум и мръсен въздух. Вярно е и това, че на доста места в града ми е ужасно трудно да пресичам … на зебра, както и да се влача в задръствания в 10 сутринта. Но не затова ми е думата.

Напоследък във Фейсбук непрекъснато се появяват снимки от пешеходната Шишман, от разни креативни събития в паркове, пък дори и протести – все неща, които хората в София си правят сами … като общност.

А ние тук, в Хасково … ние си имаме Кмет. Ако нещо се случва в този град, за хубаво или лошо, се свързва с неговата личност.  А всичко останало зависи от това колко пари има всеки от нас, за да се спасява поединично.

Не, не, не съм аз човекът, който ще гради общност в този град. Не и аз, която с неохота приемам покани от хасковлии във Фейсбук (освен ако не са ми ученици) и ограничавам достъпа им до стената в профила, която не знам адресите на местните новинарски сайтове.

Това няма нищо общо с удобството да живея в този град и поради тази причина да го предпочитам пред София.

Ето малко връзки – за тези, които може да не са чули:

повече текст

повече картинки

Вашият коментар

Що е то?

Биоразнообразието е от онези думи, които не се опитваме да разберем, понеже чуваме често и ни звучат познато. Предполагам, че повечето от вас са я чували във връзка с дейностите на зелени активисти, от онези, които си представяте като дългокоси хипита с насекоми в косите. Част от вас смятат, че тези хора се реят в облаците и прегръщат дървета, че са готови в името на модни субкултурни идеали да пожертват истинското благополучие на хората. Всъщност и аз съм на мнение, че част от зелените активисти са точно такива, но знам и това, че другата част са онези, които се опират на науката, комплексното мислене и истинската загриженост.

Биоразнообразието = разнообразие от биологични видове. Въпросът е за какво ни е то? Нужно ли е да опазваме всички биологични видове? Дали няма да живеем по-добре ако някои от тях не съществуваха – такива като маларийните комари, домашните мухи и листните въшки? Не знам. Предстои ми да разбера и да споделя.

Въпреки това, обаче, смятам, че в запазването на разнообразието има смисъл. Когато се вгледаме внимателно в един наглед нищожен и дори неприятен биологичен вид, откриваме, че той е свързан с други видове в сложна система. За нас, израсналите и живеещи в града, това често е непонятно. За много от нас природата са онези спретнати многоцветни градинки и равномерно окосени тревни площи, за които аплодираме градската управа.

Може би си струва да излезем извън града или да посетим някое запуснато местенце в него, за да открием разликите. Градската градинка е нещо, създадено и контролирано от човека, което не би могло да оцелее без неговите грижи; гората е неръкотворна и се справя чудесно без човешка намеса … всъщност тъкмо човешката намеса би могла да причини гибелта й. Ако изследваме няколко квадратни метра гора, ще открием множество растения и животинки, които влизат в множество взаимоотношения помежду си; времето за пикник няма да ни е достатъчно да опознаем всички видове и да проумеем взаимоотношенията им. Ако изследваме градската градинка, обаче, за минути ще преброим наличните видове ще схванем простата им зависимост от човека. Не ни е нужна научна подготовка за да разберем какво ще се случи с цветята и тревата в градинката ако човекът спре да полива, плеви, тори и пр. Научната подготовка, обаче, може да се окаже недостатъчна за да разберем какво ще се случи с горичката ако човекът се намеси в живота й.

Накъде бия? Към сложността и взаимосвързаността на естествените системи, които можем да схванем с помощта на познати на всички опростени схеми – например, хранителните вериги. Хищната птица се храни с малки гризачи, които се хранят с някакви растения, а растенията поемат хранителни вещества от почвата, „приготвени“ от микроорганизми, получени от разлагането на трупа на хищната птица. Изберете най-несимпатичния от изброените видове, извадете го от уравнението, и ще откриете, че в разултат на това, най-симпатичният за вас ще умре от глад. В действителност в природата взаимодействията често са много по-сложни, а понякога невидими дори за най-учените.

Биоразнообразието е важно не само за оцеляването на биосистемите, с които ние, градските хора не взаимодействаме. Понякога то е важно тъкмо за нас, живеещите по градски – за да можем да продължим да купуваме любимите си храни от магазина, за да разчитаме на все по-добра медицина, за да не ни налагат режим на тока и купони за бензина. Точно на градските хора искам да припомня две предишни публикации: За какво ни е биоразнообразието и Приказка за бананите. Припомням и за съществуването на новия ми блог, Фермата, посветен именно на взаимодействието между нас, търсещите благополучие хора и природата.

Защо написах всичко това точно днес? За да напомня, че тази година ЕС посвети на биоразнообразието. От сайта на кампанията, можете да научите повече за това що е биоразнообразие и за какво ни е то. Разбира се, можете да откриете и нещичко във Фейсбук: тук и тук. Отрих и български сайт за биоразнообразието, който можете да използвате не само за работа, но и за забавление – има биоразнообразни игрички ;)

Вашият коментар

В блога, извън Блогосферата и пак в нея

Искам да ви напомня, че напоследък пиша в един от новите си блогове, Фермата. Смятам да го предложа на Блогосферата, но още не е навършил нужните месеци. В същото време тези, които се интересуват от устойчиво развитие, екология, земеделие, полезни храни и пр. може да пропуснат важни текстове и после да трябва да четат по много наведнъж. Ето защо от време на време ще напомням за Фермата на други места.

Както вече съм казвала, Фермата ще бъде интересна не само на хора със сериозни намерения да си направят ферма, а и на тези, които не смятат, даже повече на тях. Аз съм от онези почти изцяло теоретични фермери, които напомнят за литературните алхимици – сигурно сте чували, че имало два вида алхимици – едни правели практически експерименти, а другите пишели трактати и възприемали търсенето на философския камък по философски – като метафора за стремежа към душевно съвършенство. Та и моята Ферма е в известна степен метафора, макар че пиша за съвсем материални неща и скоро ще споделя собствен градинарски опит :)

Дотук съм публикувала 10 постинга и една статична страница в следните рубрики: активизъм, алелопатия, истории, книги, намерения, пари, пермакултура, страдания, философия.

Заповядайте във Фермата.

Вашият коментар

Белите петна на екологията … в главата ми

От няколко седмици насам, част от времето ми за четене е посветено на екологията – в най-широк смисъл, който ми дава повече въпроси, за разлика от екологията в онзи окастрен до няколко клишета смисъл, който дава прости отговори „Събирай боклука разделно“, „Дърветата са белите дробове на земята“ и пр.

Всъщност това е съвсем нормално -светът се състои от толкова много неща и същества, които непрекъснато си взаимодействат, а аз знам толкова малко за толкова малко от тях, най-вече за всяко поотделно. Докато съм ходила на училище, съм изучавала нещата отделно, а по-задълбоченото изучаване е представлявало най-вече анализ – разделяне на части. Там съм научила, например, как да направя дисекция на червей, но пък с училищните знания, мога да сглобя май единствено „Калашников“ – ако разполагам с всички части, които, разбира се, не знам как мога да създам сама, но и нямам идея кой, къде и как създава.

Тъй като не умея да помня откъслечна информация, ако не успея да я свържа в работещи процеси с друга, бързо я губя. В резултат на това, не осъзнавам повечето свои връзки със света, който в огромната си част остава безсмислен за мен. Предполагам, обаче, че невидимото за мен, не е непременно несъществуващо – то е тук – като мравките, които настъпвам, като безмирисните газове, които вдишвам, като бактериите, които отглеждам в тялото си, като собствената ми ДНК, чиито неумолими прищевки следват клетките ми.

Прочетох набързо пет книги и дочитам още две. Не научих много, защото твърде много бързах. Вярно е, че сега знам малко повече, че в главата ми започнаха да се оформят разни модели, но когато се вгледам в тях, виждам, че са пълни с пролуки, а когато се отдръпна назад, за да видя голямата картина, виждам белите петна между моделите.

За да не се връщам отново към прочетените книги, реших да се обърна към … детските енциклопедии и научно-популярни книжки. Останах доста разочарована – красивите шарени преводни книжки са по-добри от грозните неграмотни и нелогични нашенски учебници, но предлагат също толкова откъслечна информация. Предимството им е, че не отблъскват читателите и могат да стимулират желанието им да научат повече.

Прииска ми се да започна да създавам мрежа от свързано знание, която да се разгръща в много посоки – нещо като растяща илюстрована книга за dummies – за малки и големи, онлайн и офлайн.

Май ще се наложи на първо време да препрочета внимателно книгите, които споменах, като се опитам да ги вместя в обща карта, която да ми осигури … отправни точки. Книгите са Колапсът, Краят на храната, От люлка до люлка, План Б 2.0 (или по-добре да си купя следващото издание), Confessions of an Eco Sinner, One Straw Revolution, The Natural Way of Farming.

Приемам всякакви предложения за заглавия на книги и статии, адреси на сайтове. Хайде, бързо, докато съм в тази учудващо материалистична фаза ;)

Вашият коментар

Колапсът

Ако сте чели „Пушки, вируси и стомана“ на Джаред Даймънд, може би бихте искали да прочетете и „Колапсът“ (700+ стр., 35 лв.), книгата, за която бях почнала да пиша преди 2 години, но не дочетох. Сега отново е у мен – започнах я отначало и я довърших онзи ден.

В тази книга Джаред Даймънд изследва редица фактори и техните взаимодействия, за да покаже как едно общество може да стигне до или да избегне крах:

– щетите върху околната среда ( поради съсипване на почвите, горите, водите, прекомерен лов и риболов, въздействието на внесените биологични видове, пренаселеността и повишаването на стандарта на живот)

– климатичните промени

– враждебните съседи и приятелите

– начините, по които обществото реагира на проблемите

Историите, които разказва този път са:

старовремски: за Великденския остров, островите Питкерн и Хендерсън, анасазите, маите, викингите и Исландия, Норвежка Гренландия, Нова Гвинея, остров Тикопия, Япония

съвременни: за Руанда, Доминиканската република, Хаити, Китай, Австралия

В последната част са уроците, които можем да научим – как се допускат грешки, как бизнесът взаимодейства с околната среда, кои са обичайните ни начини да се утешаваме, какви са разликите между миналото и настоящето, имаме ли основания за надежда и какво може да направи всеки от нас.

Надявам се книгите на Джаред Даймънд да бъдат прочетени от учители по география и автори на учебници, за да осъзнаят, че фактите сами по себе си може да са досадни на едни и любопитни за други ученици, но ако не се разглеждат в сложното си взаимодействие са напълно безполезни.

За тези, които ги мързи да четат дебелите книги на Даймънд, онлайн се намират и филмчета.

Ето какво съм писала някога за:

Пушки, вируси и стомана

и първите глави на:

Колапсът, част 1

Колапсът 2-1

Вашият коментар

Блоговете никога не стигат

Днес добавих десети блог в списъка с блогове в инфото си във Фейсбук. Списъкът е непълен, понеже имам и тайни блогове :D Вярно е, че в някои не съм писала отдавна, но пък има такива, в които имам чувството, че ще пиша доста в следващите дни и месеци. Докато не са се натрупали много текстове за четене, да ви дам линкове към:

Фермата – мястото, в което смятам да пиша за земеделие, околна среда и устойчив начин на живот. Дотук съм отворила четири категории: истории, намерения, пари, философия. Мисля, че блогът би бил приятен за четене  за широката неспециализирана публика, която не е непременно заинтересувана от земеделието и околната среда :D Как така? Ами така. Вижте сами.

Домашен учител – мястото, в което смятам да пиша за образованието такова, каквото би трябвало да бъде. Може да е полезен на рядко-срещаната у нас порода учители, които знаят, че нищо не знаят, но искат да научат и да бъдат наистина полезни на учениците си. Всъщност е малко вероятно на блога да попаднат от другия вид учители … повечето от тях не ползват Интернет. По-полезен би бил за нарастващата група млади родители, които искат да помагат на децата си да се развиват. Някои от тях са открили, че училището по-скоро пречи, отколкото да помага на децата им; други още не са, защото децата им не са тръгнали на училище.  Досегашният ми родителски опит ме навежда на мисълта, че е вероятно следващото ми дете да не ходи на училище, а да се образова у дома. Дали това е добра идея е друга тема.

Ще се радвам ако хвърлите по едно око и ми предложите връзки към блогове на български, които бих могла да добавя в новите блогролове.

Пожелайте ми добронамерени и смислени коментари.

Вашият коментар

Приказка за бананите

Бананите, които ядем днес са стерилни и нямат семена. Те се клонират непрекъснато от резници. Тези банани са генетично стари – може би от каменната ера :) Липсват им гените, които могат да се справят с вредители и болести. Да се развият нови сортове без полово размножаване е скъпо и времеемко. Ето така стандартизацията на растенията води до намаляване на естествените им способности да се развиват и оцеляват.

До 50те на пазара е доминирал сортът Gros Michel – докато не е бил нападнат от някакви гъбични организми, известни като Панамска болест. Химическите препарати се оказали безсилни и фермерите просто напускали заразените земи … докато не останали незаразени земи. Така дошъл краят на Gros Michel.

Неговият наследник, Cavendish, който ядем днес, не е толкова вкусен, но се наложил заради устойчивостта си. Днес, обаче, и той е застрашен – от болестта Black Sigatoka, което пък принуждава фермерите да го пръскат с химикали около 40 пъти годишно. В резултат на това работничките в плантациите заболяват от левкемия и раждат деца с увреждания два пъти по-често от средното, а за работници се твърди, че 20% са стерилни. Фермерите, които употребяват естествени пестициди не страдат от въпросните заболявания, но това не значи, че се справят с болестта по растенията. Освен това, Панамската болест се завръща с пълна сила под изменена форма (tropical race 4). Южна Африка, Австралия и голяма част от Азия вече са заразени; достатъчни са няколко грама пръст по нечия обувка, за да се пренесе и в Америка.

Няма как да се усъвършенства сортът, тъй като всички ядливи банани са стерилни; единствената надежда е в спонтанна мутация. Възможно ли е генетичното модифициране да помогне? Всъщност това може да се окаже единствената надежда, след като в продължение на една година 30 000 растения са били ръчно опрашвани с полени на фертилни азиатски банани, а от произведените 400 тона са получени 15 семена, от които само 4-5 са покълнали. По-нататъшните опити за кръстосване са произвели устойчиви банани, но те имали по-скоро вкус на ябълка и засега само кубинците били склонни да ги ядат. Отделен е въпросът дали бихме искали да ядем генетично модифицирани банани и какъв вкус биха имали те.

Бананите не са единственият застрашен културен вид. Фермерите обикновено се фокусират върху отглеждането на ограничен брой сортове заради качествата, които се ценят на пазара. Естествената устойчивост на вредители и болести намалява, а междувременно генетичните „складове“ за стари видове и диви роднини се занемаряват и изчезват. Така пръскането остава единственият начин за справяне … докато е възможно.

В разни кътчета на света все още се намират убежища за някои растения и шепа ботанически Индиана Джоунсовци са се отдали на откриването им. Някога съветските учени са събирали неизвестни видове растения в Централна Азия, но след оттеглянето им през 1989, тези места изчезват – както се е случило в Туркмения по времето на ексцентричния й държавен глава Туркменбаши, който изкоренил държавните ботанически градини и орязал финансирането за други растителни колекции.

Ако продължаваме да застрашаваме биоразнообразието, един ден ще можем да разчитаме единствено на генетичното модифициране, за да запазваме някои видове и сортове. Струва си да помислим какви биха могли да бъдат последствията от това.

Вашият коментар