Category Archives: успех

Полезно за алтруисти, макиавелисти и всички останали

В това видео Голман представя книгата си (на английски със субтитри на английски)

Преди няколко години открих Даниел Голман, благодарение на книгата му „Емоционалната интелигентност“ на издателство „Кибеа“. Даниел Голман е психолог по образование; учил е в хубави училища като Амърст, Бъркли и Харвард и на 64 продължава да се учи и да учи другите, но ми стои някак различен от университетските преподаватели – вероятно защото такъв той не е. Голман има продължителен стаж като „science journalist“ – журналист, който пише за наука, което го прави доста добър в достъпното представяне на всякакви идеи. Ето защо книгите му се четат леко и увлекателно, въпреки че съдържат доста информация за физиологията на психичните процеси. Ако читателят не иска да запомни що е амигдала, таламус и подобни, може и да не се задълбочава в тях, но това никак няма да му попречи да разбере основният смисъл на текста.

Бих определила „Новата социална интелигентност“ (странен превод на Social Intelligence, The New Science of Human Relationships – вероятно за да не бърка с другата преведена на бг книга за социалната интелигентност – на Карл Албрехт) като синтез – Голман се опира на огромен брой изследвания и теории, за да ги свърже в смислена цялост, която може да даде отправни точки за продължителни изследвания. Предупреждавам, обаче, че синтезът на Даниел Голман не звучи толкова ефектно и не се чете толкова лесно като синтезите на Малкълм Гладуел, въпреки че също като в книгите на Гладуел могат да се прочетат доста истории; сравнението с Гладуел, обаче, не бива да отблъсква тези, които се интересуват сериозно от наука – надявам се да не ме разберат погрешно.

На 500 страници се обсъждат толкова много неща, че ми е трудно да ги изброя без да отделя доста време да прелистя още веднъж книгата, но тъй като не ми се отделя толкова време в момента, ще се опитам да избистря нещо като основна теза: че човешките мозъци са социални – прихващаме чуждите емоции като вируси, и също като вируси те биха могли да ни повлияят и на физиологично ниво … с това започва книгата, но не искам да ви оставя с впечатлението, че цялата е посветена на тази не чак толкова нова идея :) Основният фокус е върху това как взаимодействаме на съзнателно и несъзнателно ниво, доколко сме вещи в това и как можем да развием нужните умения; става въпрос и за патологичните случаи, в които някои хора не успяват да развият способността да улавят и разкодират чувствата на другите. Тази книга е в голяма степен и за динамиката на алтруизма, за значимостта на сътрудничеството. В нея се обсъждат и конкретни области като родителството, любовта, образованието, лидерството, бизнесът, здравеопазването, справянето с престъпността и пр.

Не искам да ви оставя с впечатлението, обаче, че тя дава някакви рецепти за това как бързо и лесно да развием социалната си интелигентност с цел да манипулираме другите. Твърдо не! Ако смятате, че с нейна помощ ще станете новият Макиавели, грешите, но пък тя може да ви разкрие слабостите на Макиавели и да ви покаже, че човек би могъл да постигне много повече :)

Още повече бихте могли да научите ако поразчоплите някои заглавия от богатата библиография, което е задължително за студентите по психология :) Както и за тези, които ще стават учители, лекари, бизнес мениджъри  и … кандидат-студенти ;) Книгата можете да свалите на английски от множество торенти. В сайта на Голман, пък, може да откриете още доста интересни неща.

Вашият коментар

Advertisements

Да се адаптираш или да не се адаптираш към средата? И коя среда?

Когато спомена, че бих искала да образовам следващото дете вкъщи, вместо да го пращам на училище, както и че съжалявам, че не съм постъпила така с първото, хората ми казват, че било важно детето да ходи на училище заради социалната среда, да се научело на социални умения. Напоследък мисля за социалните умения и се чудя дали изпращането на детето в училище непременно би му помогнало да развие социална компетентност. Всъщност тази тема НЕ Е за домашното образование – не е нужно да повтаряте споменатото в първото изречение мнение, особено ако не предлагате аргументация, но вие си знаете…

Никога не съм била напълно пригодена към която и да е среда, нито пък съм била част от приятелска група. Рядко съм била част от каквато и да е група и като цяло избягвам да бъда, защото повечето човешки групи ми изглежда да са някакви топилни на индивидуалността. Може би изглежда, че държа на индивидуалността си, че имам силно его, но всъщност не е така. Твърде съм променлива и нефиксирана и може би най-постоянното нещо у мен е желанието да бъда оставена на мира, за да се променям без ограничения. Повечето групи не са в състояние да ми простят това, защото те се оформят около някакво стабилно ядро и като че съществуват заради поддържането на статуквото.

За мен не е проблем да надуша кое е нещото, което свързва хората в групата, не е и никакъв проблем „да влезна в тона“ и, например, да говоря неща, които биха искали да чуят. Всъщност всеки ден, когато излезна навън и срещна познат, моментално влизам в неговия свят и начин на изразяване, гладичко, мазно, без никакви търкания и след малко се разделяме доволни – той че е чул нещо, което потвърждава неговата представа за света, а аз че съм се измъкнала бързичко :) Стоян се чуди как намирам какво да кажа на всекиго и как успявам да заговоря по съвсем различен начин, та дори и да си променя гласа :D

Ако съм толкова добър комуникатор, защо тогава не искам да работя в колектив и избягвам повечето срещи с хора? Защото този театър, мили приятели и съседи, ме изморява и изяжда времето, което бих могла да прекарам в най-приятната компания на света – собствената. Самотата ми дава пространство, в което мога да сътворявам разни неща и да мисля без нуждата да се превеждам на други езици. Ето защо после имам нещо за казване на тези, които биха искали да чуят нещо, различно от това, което непрекъснато се повтаря около тях.

Социалната адаптивност е доста подвеждащо понятие. Когато един човек изглежда, че се вписва идеално в средата си, той се смята за социално адаптивен. Всъщност, в много случаи това е човек, който е адаптиран към само една среда и толкова се е слял с нея, че тя за него е целият свят или пък онази, истинската и ценната част от него, която си струва да оцелява, а съществата извън нея са чужди, опасни или поне съвсем безразлични. Ако този човек се озове извън средата си, може да преживее твърде силен шок и да не успее да се адаптира към новата среда – подобно на хората, които засядат във времето и биват съсипани от промените. Ако ли пък чужд елемент проникне в познатата му среда, „адаптираният“ човек би пожелал да се отърве от пришълеца или да го превърне в изкупителна жертва … с одобрението и помощта на групата, разбира се.

Случвало ми се е да бъда този пришълец. За щастие винаги съм оцелявала … вероятно заради по-слабото от нормалното желание да бъда приета. С годините ставам все по-неуязвима и не ме е страх от нараняване, но и все повече избягвам да влизам в групи. Понякога го правя – заради желанието си с помощта на групата да променя нещо малко в света, но обикновено се сблъсквам с ригидността на групата, която вече се е фиксирала около нещо и упорства дори и ако този подход я държи в задънена улица. Идва момента, в който се запитвам дали тези хора всъщност наистина искат да постигнат това, заради което са се събрали или просто им харесва да са част от група, да не са сами. В такива случаи не виждам смисъла да поддържам нужното ниво на мимикрия, защото това би означавало да не споделя това, което смятам, че би придвижило процесите напред и би довело до резултат. А когато го споделя, като че настъпва стъписана тишина или пък се намират по-смели да ми кажат, че така не се говори, че съм лоша, лоша, лоша … Тогава си тръгвам, защото целта ми не е била да предизвиквам революции в душите на тези хора, нито пък да внасям разкол … и после въздъхвам с облекчение. Понякога, ако пък държа да доведа работата докрай, отново оставам сама – понеже групата се разотива.

Може би се случва така, защото не съм социално адаптивна? По-скоро се случва така, защото идва моментът, в който не си струва да съм адаптирана към съответната група. Достатъчно гъвкава съм да влизам и да излизам без по мен да остават следи. Мисля, че тази гъвкавост съм придобила благодарение на това, че съм имала доста време насаме, за да се издигна над правилата и ценностите на групата и да видя, че светът е доста по-голям, че аз съм повече от това, което бих могла да бъда ако се идентифицирам единствено с групата.

В тази връзка смятам, че на децата трябва да се показват все повече страни от света, а не да се разчита за това на членството им в училищна група, която би могла да бъде доста хомогенна и ригидна, каквито са повечето училищни групи у нас, благодарение на това, че повечето ни училища са сегрегирани, а в тях има сегрегирани класове (например на деца на новобогаташи и на такива, които не са в състояние да правят дарения на училището или подаръци на госпожата; на „тъпи“ и „умни“), а пък учителите правят всичко възможно да поддържат статуквото, но, както казах, за училищата ще пиша друг път. Може би си струва да помислим за това с какви хора общуваме, дали успяваме да покажем на децата си разнообразието на света, а това може да стане по различни начини, включително и ако изпратиш детето си в училище, в което се прави всичко възможно да се претопят индивидуалностите … само дето от последното ти побелява косата, а детето ти расте по-бързо :D

Докато писах това, осъзнах, че тази тема не е никак нова за мен и изрових няколко стари текста, които подреждам в хронологичен ред:

Натискът да бъдеш посредствен

Центърът на Вселената

Без авторитет

Вашият коментар

Безкръвен сценарий за края на бедността

Чета Howard Zinn , превъртам в ума си Модерни времена и Гроздовете на гнева и си спомням простичките думи на Лама Тубтен Йеше: „Искам нещо от някого – имам проблем с него. Не искам нищо от него – нямам проблем с него.“ От собствен опит знам, че ако не искам да имам вземане-даване с някого, в повечето случаи успявам да го избегна (освен ако не е представител на властта или престъпността – там е по-трудно). Мисля, че досега ми е било най-лесно да го правя с търговци, потенциални работодатели и клиенти. От едните не купувам, а  на другите казвам, че съм некомпетентна или заета.

Тези дни често мисля за конфликтите между служители и работодатели, някои от които са се превръщали в кървави битки, въвличащи хиляди участници. Дали е било възможно някои от тях да не се случват – служителите просто да си тръгнат след като не харесват условията?

Докато на мен в повечето случаи ми е било лесно да прекратя трудови / бизнес взаимоотношения, дори и ако не съм имала предвид конкретни алтернативни източници на доходи, за много хора това е било и все още е невъзможно. Защо?

Досега съм можела да си позволя да откажа работа, която не ми е по вкуса, тъй като е имало достатъчно търсене за услугите, които мога да предложа. За много хора това не е вярно – знанията и уменията им не се търсят или пък има твърде много други със същите знания и умения, готови да предложат труда си на още по-ниска цена.

Поуката? Когато твърде много хора знаят и могат точно това, което знаеш и можеш ти, е крайно време да разбереш, че трябва да научиш нещо ново. Или пък да помислиш как наученото може да се приложи в област, за която не си се сещал. Щеше да е по-добре ако се беше сетил по-рано.

Това, обаче, не е всичко. Има хора, които знаят и могат повече от теб, но въпреки това са без работа или получават малко. Защо?

Една от причините е, че не успяват да покажат на другите, че биха могли да им бъдат полезни. Те често не си дават сметка какво знаят и могат, защото не излизат извън рамката на квалификациите, описани официално на хартия.

Поуката? Когато мислиш, че не можеш да предложиш нищо, от което хората да се нуждаят, помисли за онези неща, които си научил извън училище, за онова, което вкъщи правиш най-добре, за хобитата си. Така от бивша учителка по руски, която умее да преправя артистично старите си дрехи, можеш да се превърнеш в нашумял моден дизайнер от местна величина, а по-късно да отвориш магазин, а след време да го пренесеш онлайн, за да продаваш на повече хора набираща популярност своя модна линия.

Може пък да си открил, че знаеш и можеш много, да преливаш от интересни идеи, но да не можеш да си вадиш хляба с тези неща, понеже хората наоколо не се сещат, че всъщност им трябва нещо, което можеш да предложиш.

Поуката? Научи се да показваш на хората нужди и възможности, за които не се досещат; научи се да убеждаваш и вдъхновяваш. Или пък се кооперирай с приятел, който умее тези  неща, но няма нищо за предлагане.

Това, разбира се, не е гаранция, че ще станеш пророк в собственото си село, защото хората наоколо може просто да не ценят тези неща или пък да не могат да си ги позволят.

Поуката? Дай си сметка за това, че по света живеят милиарди хора. До много от тях можеш да достигнеш онлайн. Май е време да повишиш виртуалната си култура.

Всъщност е твърде лесно да напиша всички тези неща. Истината е, че в момента те са неприложими за две големи групи трудоспособни хора – тези, които не могат да си представят, че е възможно и онези, за които е обективно невъзможно, защото са необразовани и прекалено бедни за да задвижат сами измъкването си от бедността. Истината е, че и двете групи се нуждаят от помощ – психологическа, образователна, финансова.

Вярвам, че е възможно тези, които не искат да работят в условия които не харесват, могат да си създадат нови работни места. Вярвам в това, че е възможно като потребители да подкрепим организациите, които смятаме, че предлагат не само качество, но и добри условия за труд и добро заплащане. Вече съществуват инициативи като Fair Trade, както и растящ брой хора, които отказват да купуват от непочтени производители и търговци. Същото правят и доста организации, включително бизнес компании. Вярвам в това, че е възможно като доброволци и социални предприемачи да помагаме  на хората, които искат да работят почтено, а като граждани да настояваме правителствата да подпомагат тези, които смятаме, че са в нужда (вкл. чужденци) – с нашите пари, събрани като данъци / като филантропи да даряваме пари на нестопански организации или сами да създаваме помагащи организации / като акционери да инвестираме в новопрохождащи фирми и кооперации – всеки да избере според левотата или деснотата на ценностите си :)

Не е нужно да водим кървава класова борба, да изискваме национализация или правителствен натиск върху непочтените експлоататори (които биха могли да корумпират правителствата). Можем да помогнем на почтените експлоатирани да се превърнат в конкуренти на непочтените експлоатиращи.

Още по темата:

Убий  хлебарката!

Социалното предприемачество

Краят на бедността

Колко струвам

Далай Лама за капитализма

Като нямат хляб, да ядат пасти

Какво са писали в Cosmopolitan през 1907

Модерни времена 2008


Гроздовете на гнева

Вашият коментар

Teма за размисъл

Не съм забелязала защитниците на свободния пазар да се обявяват против състраданието и помагането. Всъщност голяма част от тях са активно ангажирани да помагат, често без да огласяват действията си.

Забелязала съм обаче, че сред тези, които демонизират капитализма и настояват за преразпределяне на благата, се срещат малцина, които лично да се ангажират да помагат. Предполагам, че това изобщо не ги безпокои – имат си оправданието, че за тях самите трябва някой да се погрижи.

На мен ми е трудно да изисквам от други това, което аз самата не съм готова да дам.

Вашият коментар

За екологията на успеха

Специални благодарности на Митачето!

Преди около година Малкълм Гладуел издаде третата си книга ( след The Tipping Point / Повратната точка и Blink / Проблясък ). Казва се Outliers. Не съм забелязала да е преведена на български. Вчера я прочетох.

Тази книга е посветена на хората с изключителни постижения. Основната теза е, че средата играе значителна роля за успеха. Това, обаче, не бива да ви оставя с впечатлението, че индивидуалните вродени качества, положени усилия и пр. са без значение. Просто не това, а екологията на успеха е обект на изследването.

Подобно на предишните книги, Outliers e доста пространно изследване, написано на съвсем достъпен език, с много, но не прекалено много примери. Увлекателността идва от умението на Гладуел да разказва истории.

Бих искала да ви запозная доколкото е възможно със съдържанието:

Въведение: Историята на Росето – имигрантско градче, създадено от италиански селяни в щата Пенсилвания, близо до Бангор. Специалното постижение на Росето е открито през 50те от един лекар – макар че диетата им е типично американска за онова време и повечето от тях са са наднормено тегло, хората там не страдат от сърдечни заболявания и от стомашни язви; освен това не се самоубиват, не страдат от алкохолни и наркотични пристрастявания. В Росето никой не получава социални помощи и всеки умира от старост. Причините?

Глава Първа: Как хокейните и футболните отбори набират талантливи деца, защо някои деца се справят по-лесно с училище в първите години и как се задълбочават разликите между справящи се и несправящи се.

Глава Втора: Историите на Бил Джой, Бил Гейтс и Бийтълс. Защо най-преуспелите през индустриалната епоха американци са родени точно през трийсетте години на 19 век? Как се става велик музикант?

Глава Трета и Четвърта: Историята на Крис Ланган (засега човекът с най-високо IQ – около 190-210), който не успява да завърши колеж и доскоро работи като охрана в бар, въпреки че е посветил толкова време на интелектуален труд, колкото и повечето известни професори, историята на Робърт Опенхаймер, физикът, който ръководи американския проект за създаване на атомна бомба през Втората световна война. Защо става така, че голяма част от хората с високо IQ се представят доста посредствено в кариерата си? Как се отглеждат и възпитават децата на по-бедните и по-богатите в САЩ?

Глава Пета: Как потомците на евреите-шивачи, европейски имигранти в САЩ, завършват право, но заради произхода си не могат да си намерят работа в големите адвокатски фирми и основават свои, които днес са сред най-богатите и престижните. Историите на Джоу Флом и неговите конкуренти.

Глава Шеста: Кървавите родови вражди в Кентъки.

Глава Седма: Защо допреди няколко години е било толкова опасно да пътуваш с корейски авиолинии? Каква е приликата между корейските и южноамериканските пилоти? Как пословично опасни авиолинии стават безопасни?

Глава Осма: Каква е връзката между отглеждането на ориз и математическите постижения?

Глава Девета: Историята на експерименталната програма KIPP в обществените училища в Бронкс, а вече и на други места. Как децата в гетото стават толкова добри по математика, колкото и възпитаниците на престижните частни гимназии? Защо, обаче, не стават толкова добри в четенето? Какъв е проблемът с летните ваканции?

Епилог: Родовата история на автора – за расовите предразсъдъци в Ямайка.

След като разглежда влиянието на семейството, училището, културата, езика, Малкълм заключава, че за да изградим по-добър свят, трябва да изградим общества, в които на всеки да бъде даден шанс.

Вашият коментар

Наистина ли искаш да работиш за …?

Когато някой нов ученик ми каже, че иска да учи бизнес и да работи в голяма международна компания, почти никога не е правил опит да научи повече за това какво би могла да представлява работата му, а представите му се свеждат до това да бъде облечен в елегантен делови костюм и да седи в лъскав офис. Очаква тайните на занаята да му бъдат разкрити по време на следването му в университет.

Първата ми реакция към такива изявления е да си представя стрес и посредственост и да задам на ученика въпроси за размисъл, а ако успея да го накарам да се задълбочи, му препоръчвам и книжки, които да му помогнат да осъзнае какво се случва в сферата на бизнеса днес и какви са тенденциите, а ако се окаже още по-любознателен, го насърчавам да погледне и към по-широката картина, от която бизнесът е само част. Успоредно с това, обаче, насърчавам ученика да се вгледа навътре и да научи повече за себе си, да види по-ясно какво наистина иска. Понеже човек може да печели добре и без да носи дрехи, в които не се чувства удобно, както и без да върши неща, които го съсипват, а това може да се случи дори и ако не работи за голяма международна компания.

Една от книгите, които ще занеса в офиса следващата седмица е „Следи вместо пепел: как да работим с мисъл“ на Аня Фьорстер и Петер Кройц, авторите на „Всякакви, но не!стандартни„, за която писах преди година и половина. За съжаление новата е доста по-скъпичка (27лв), но изданието е висококачествено :)

Надявам се от тази книга учениците ми да научат, че днес достъпът до информация е твърде голям и расте, така че би било глупаво да разчитат на това в университета да получат знания, които да им осигурят трайно предимство. Всъщност голяма част от тези знания са достъпни за тях още днес и би било хубаво да се потопят в тях, така че да не се появяват в университета с умове като бели дъски, а поне с истински базисни знания за света (ама да оставим нуждата от това като тема за други текстове), пък и днес би било смехотворно да не могат да покажат в мотивационните си есета, че са изследвали поне частица от наличното безплатно знание в областта, за която кандидатстват.

За мен е важно да им стане ясно, че успехът не зависи толкова от големината на кофата със знания, а от умението да виждаш това, което други не са видели, както и от любовта, която влагаш в работата си, а най-вече от това дали откриваш в нея смисъл.

Иска ми се учениците, които мечтаят за хубава работа в големи международни компании да не бъдат движени от страх, а от страст, и да са толкова добри и креативни, че да не треперят в очакване да бъдат избрани сред хиляди кандидати за работа, а да бъдат тези, които избират, а компаниите да се състезават за тях. Ако все още държат да работят за компании, разбира се.

Беше ми приятно да открия, че авторите са чели внимателно любимия ми Виктор Франкл (оцелелият след пребиваване в концлагер виенски психотерапевт, който е написал чудесна книга за смисъла), както и любимата ми Исабел Аленде, както и други любими :) За мен е важно тези, които пишат за бизнес да познават повечко неща извън тази област.

Ето една презентацийка – манифест на авторите

Вашият коментар в ИСТИНСКИЯ блог

Жива съм и пиша:

Плът и кръв

За родителите и децата, за израстването на гей момчето, за дъщерите, за книгите на Майкъл Кънингам

Акъл или пари

За добросъвестността и комптентността, вдъхновена от Мисиз Далауей 🙂

Линковете-заглавия ще те отведат в истинския блог 🙂